Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Ясно.
— Същите ограничения се отнасят и за Кейт — напомни Уолш.
— Добре. Приключихме ли?
— Не. Върху случая има информационно затъмнение, наредено отгоре — продължи той. — Така че не е нужно да казвам, че не бива да разговаряш с журналисти.
После премина на следващата тема.
— Помолих Винс — кимна към капитан Парези в случай, че съм забравил кой всъщност е Винс — да осигури охрана за теб и за Кейт.
— Във фоайето на блока ти денонощно ще има хора от ОСО — осведоми ме Парези.
Имаше предвид отдел „Специални операции“ — хората, с които бях работил миналата седмица при наблюдението на иранския дипломат. Те са част от Антитерористичната спецчаст и са предимно детективи от НЙПУ, но сред тях има неколцина агенти на ФБР. Специалността им е не само наблюдение, но и контранаблюдение и охрана. Добри са в работата си, но можех да ги подхлъзна, ако ми се наложи.
— Вие двамата също трябва да си осигурите подобна за защита — посъветвах ги.
— Двамата с капитан Парези вземаме необходимите мерки — отвърна Уолш.
— Добре. Значи една грижа по-малко.
Всички решихме, че това е смешно, и се усмихнахме одобрително. После ги осведомих:
— Няма да позволя да ме следят.
Последва мълчание, след което Уолш каза:
— С теб ще има хора, когато си навън.
— Мога и сам да се грижа за себе си — напомних им. — Имам си и оръжие.
— Виж какво, Джон, не искаме да губим още един човек — рече Парези, усмихна се и поясни: — Дори теб. Ти, аз, Том, Джордж и може би още някои ще получим охрана от ОСО. Така може и да пипнем онзи тип.
Та като стана въпрос за това, казах на Уолш:
— Все още съм склонен да играя ролята на примамка.
— Мисля, че вече всички сме примамки — отвърна той.
— Позна. — Уолш най-сетне бе стигнал до безрадостното заключение, че няма идея как да открие Асад Халил — освен ако не остави самия Халил да намери нас. Официално всички бяхме под закрилата на полицията и ФБР, но, за съжаление, бяхме жива стръв. Така че имах правото да напускам апартамента си за покупки и други „належащи нужди“. В действителност — и извън протокола — Уолш и Парези не даваха и пет пари къде ще ходя, стига да съм съгласен да не се отказвам от охраната си.
Добър план, но не беше мой. Моят план не предвиждаше да бъда следен от ченгета и агенти на ФБР, които можеха да подплашат Халил, да арестуват Халил и дори да убият Халил. Моят план включваше само двама души — Джон Кори и Асад Халил.
— Джон, в този случай може да има роля за теб и вероятно тя е именно тази — каза Парези.
Не отговорих.
— Типично шпионска работа — обясни ми Уолш. — Официално си вън от случая, но неофициално си примамката.
— Схванах.
— Добре. Съгласен? — попита той.
По-добре яйце в ръката вместо птица в небето и тъй нататък.
— Съгласен.
— Ще носиш бронежилетка, когато излизаш — осведоми ме Парези. — Ще ти дадем GPS предавател и радиостанция, за да можеш да говориш с охраната, докато си навън. Знаеш процедурата.
Кимнах.
— Можеш да вземеш всичко това от Техническия отдел на тръгване.
— Добре.
С това темата май се изчерпа.
— Поискахме утре следобед медицински хеликоптер на НЙПУ да вземе Кейт и да я прехвърли в Белвю — каза Уолш.
— Хубаво. Ще дойда.
— Добре — рече Уолш. — Някой ще ти прати съобщение или ще ти се обади за часа на излитане от площадката на Трийсет и четвърта улица.
— Хубаво.
Уолш си погледна часовника, после мен.
— Някакви въпроси? Нещо неясно?
— Да — казах аз. — Струва ми се, че Асад Халил трябва да се отплати на хората, които са финансирали пътуването му дотук и са му осигурили информация и логистика. Нали така?
— Съгласен съм, че има помощници. Но нямам представа как трябва да им се издължи. — И добави: — Може би онова, което прави в момента, е достатъчна отплата.
— Не мисля — казах аз.
— Е, можеш да си сигурен, че не си първият, който се е сетил за това, детектив. Вашингтон си дава сметка за положението и контраразузнаването работи.
— Добре. От Вътрешна сигурност смятат ли да вдигнат нивото на тревога?
Естествено, Уолш се опитваше да ме постави на мястото ми. Така наречената Голяма картина, ако изобщо съществуваше, не ми влизаше в работата, освен ако и когато Том Уолш или някой над него не я направи моя работа. Точно така се стигна до 11/9.