Последният скок на лъва

„Дай го под наем, както е обзаведен, и ще натрупаш пари“.

Но Джон ергена малко го мързеше да се мести, пък и ми харесваха кварталните барове и южният изглед от балкона. Кейт също хареса блока и квартала, така че още сме тук.

Освен това сградата се охранява и сега беше един от онези редки моменти, когато бях доволен от електронните ключалки, охранителните камери и денонощния портиер, който не би пуснал с лека ръка Джак Изкормвача.

Като стана въпрос за това, сетих се да попитам нещо Алфред.

— В блока има ли апартаменти без наематели? Например апартаменти на някакви фирми?

— Не, господине.

Извадих снимка на Асад Халил и я сложих на тезгяха.

— Детектив Настаси даде ли ти такова нещо?

— Да, господине.

— Задължително да предадеш снимката на следващия портиер.

— Зная.

— Добре. Да съм получавал някакви доставки? Тиктакащи пакети и тъй нататък?

— Не, господине. Само съботната поща.

Зачудих се дали колегите ми не са сложили бръмбари в апартамента или дали колегите на Асад Халил не са се вмъкнали в него, за да отмъкнат резервните ми ключове.

— Някой да е влизал в апартамента ми? От телефонната компания? Или електротехник?

Алфред провери книгата за посетители.

— Никой не е идвал, докато ви нямаше. — После попита: — Как мина уикендът ви?

— Интересно. — Знаех, че трябва да му кажа. — Госпожа Кори претърпя малък инцидент и ще отсъства два-три дни.

— Съжалявам.

— Добре е — уверих го. — Но няколко седмици и двамата ще работим вкъщи.

— Да, господине.

— И не очакваме посетители и доставки.

Алфред не е глупак и работи тази работа вече двайсетина години, така че е виждал какво ли не — неверни половинки, семейни скандали, може би някоя и друга елитна проститутка, купони, излезли извън контрол, и Бог знае какво още. С две думи, един манхатънски портиер знае кога да бъде нащрек и кога да гледа в друга посока.

— Имам багаж в джипа — казах му. — Моля те, кажи да го качат в апартамента ми.

— Да, господине.

— И се погрижи джипът да бъде заключен. Нека прислужникът в гаража даде резервните ключове на теб. После ще ги взема.

— Да, господине.

Има ред малки, но важни неща относно личната безопасност, които не бива да се забравят, и съм съветвал безброй свидетели, информатори и други изложени на риск как да вземат предпазни мерки. А ето че сега трябваше сам да следвам собствените си съвети. Така де, ако някой наистина иска да се добере до теб, ще го направи; не е нужно обаче да му улесняваш живота. Всъщност най-добрият начин да предотвратиш нападението е пръв да спипаш другия.

Отидох до кутиите във външното фоайе и си взех пощата, която се състоеше предимно от сметки и каталози. Единственото нещо, което изглеждаше подозрително, бе плик от „Рийдърс Дайджест“, който ми съобщаваше, че вече съм спечелил пет милиона долара.