Последният скок на лъва

— От мои си източници — отвърнах.

Той смени темата:

— Ще взема досието ти на Халил.

Извадих ключовете от джоба си и отключих шкафа до бюрото. В най-долното чекмедже имаше папка с надпис „Програма Ислямска общност“. Извадих я и я подадох на Парези. Той погледна индекса, усмихна се и отбеляза:

— Надявам се, че си чел внимателно тези записки.

— Не знаеш ли, че тъкмо аз организирам състезанията мокра бурка в пушалните на Бей Ридж?

Той отвори папката, прелисти страниците и ми зададе няколко въпроса. Запознах го накратко с дейността на Ловците на лъвове през изминалите три години.

— Като че ли никой от мюсюлманската общност като цяло не е чувал за Асад Халил. Малкото либийци обаче знаят за него. Баща му, капитан Карим Халил, е бил голяма клечка в правителството на Кадафи и семейството на Халил е било близко с това на Кадафи — обясних. — Капитан Халил бил убит в Париж, уж от израелски агенти, което го направило мъченик за исляма и му осигурило безусловен пропуск в рая. — И добавих — Всъщност самият Кадафи е наредил удара.

— Защо?

— Според ЦРУ Кадафи е имал сексуални връзки с госпожа Халил. Мамчето на Асад.

— Сериозно?

— Сложно е, но от ЦРУ се опитаха да снесат тази информация на Асад Халил и да го накарат да види сметката на Кадафи.

Парези се замисли, но не коментира.

— Мога да кажа само толкова и това е всичко, което е необходимо да знаеш… а, и дръж под око момчетата от Бродуей двеста и деветдесет.

Парези кимна.

— Преди да се пресели в рая, Карим Халил живеел със семейството си в бившия италиански военен лагер в Триполи Ал Азизия — продължих аз. — Това е привилегирован квартал, където Кадафи също притежавал къща. Било приятно и спокойно местенце до нощта на петнайсети април осемдесет и шеста, когато четири американски самолета F–111, част от по-голяма атакуваща група, пуснали върху лагери осем големи гадни бомби и наред с останалите убили осиновената дъщеря на Кадафи и както вече ти казах, цялото семейство на Асад Халил — майка му, двете му сестри и двата му братя.

Капитан Парези поумува над това и попита:

— А кучият син как е оцелял?

— Не знам — отвърнах. — Но самият Асад Халил би ти казал, че е пощаден от Бог, за да отмъсти за себе си и за великия си вожд Муамар Кадафи.

— Ясно. Значи още е бесен след всички тези години.

— И аз щях да съм бесен на негово място.

— И тъй, Чип Уигинс е бил последният от онези осем пилоти.

— Беше — съгласих се.

— Значи е време Халил да си върви у дома.

— На негово място бих си тръгнал. Ти също. Но нали се сещаш, той така или иначе е тук, така че защо да не види сметката на още неколцина на заминаване?

— Явно омразата му гризе здраво червата — отбеляза капитан Парези.

— Мислиш ли?

Парези отново прелисти папката.

— Тук има ли нещо друго, което мога да използвам за откриването му?