Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
„Хубава вратовръзка, Том“.
— Разполагаме с нещо, което бих искал да видите — каза Уолш, взе дистанционното и включи телевизора в ъгъла. След няколко секунди гледахме как тайфа задници скача от самолет. Първата сцена явно бе заснета от парашутист по време на свободно падане и образът малко играеше, както можете да се сетите и сами. Въпреки това успях да разпозная двадесетината идиоти, пропадащи в нищото в позата на Супермен и опитващи се да се хванат за ръце и да направят еленски ташак или нещо подобно. Стори ми се, че видях Крейг да размахва ръце като ранена патка крилца.
Уолш беше вперил поглед в екрана, ме попита невярващо:
— Ти правиш това нещо?
— С Кейт направо го обожаваме — отвърнах. — Трябва да опиташ и ти.
„Лично ще ти сгъна парашута“.
Уолш превъртя напред. Следващата сцена бе заснета от земята с телеобектив и ясно успях да различа няколко разноцветни парашута на синия фон на небето. Уолш пусна записа забавен. Видях свободното падане на Кейт и закачения за нея Халил. После видях как самият аз се спускам към тях двамата, след което парашутът на Кейт се отвори, а след него и моят. В кабинета цареше пълна тишина, но се чуваше как хората на земята разговарят. После нечий мъжки глас каза:
— Вижте!
Уолш спря картината и се обърна към мен.
— Не е нужно да гледаш това.
Не отговорих и той продължи на забавен кадър. Докато действието се развиваше, Уолш поиска да коментирам, но отговорих:
— Ще включа всичко в доклада си.
Видях се как изваждам пистолета си и стрелям два пъти към Халил, но всичко ставаше на такава височина, че никой, освен мен не можеше да види какво правя.
Междувременно хората на земята започнаха да разбират, че нещо не е наред, и гласовете станаха по-високи и по-развълнувани.
Дори на забавен кадър и с телеобектив беше трудно за наблюдателите — както на земята, така и в стаята — да видят или проумеят какво се случва. Аз обаче познах момента, когато Халил преряза гърлото на Кейт, и казах на останалите.
След това можеше да се види как Халил преминава в свободно падане. После парашутът му се отвори и той се насочи към гората.
Халил беше излязъл от кадър и погледнах в центъра на картината. Насочвах се към Кейт. После парашутите ни се оплетоха и свиха, на земята се чуха викове. Някой изпищя.
В следващия момент моят парашут се отдели, после и този на Кейт. И ето че отново бяхме в свободно падане.
За непосветения изглеждаше, че двамата с Кейт летим към смъртта си, но хората на земята разбираха, че оплетен парашут всъщност е по-лошо от падането без парашут.
— Какво става, по дяволите? — попита Парези.
— Трябваше да се освободя от основните ни парашути, за да стигнем до земята, преди да й е изтекла кръвта — обясних. — Спокойно, резервните парашути ще се отворят.
„Нали все пак съм тук“.
— Господи… — промълви Парези.
С Кейт пропадахме сякаш цяла вечност, преди резервният й парашут да се отвори, после и моят. Дори на забавен кадър личеше колко бързо се спускаме и несъзнателно се стегнах за предстоящия удар. Никак не ми се искаше да повтарям това изпълнение.
Кейт стигна земята първа, а преди моето приземяване операторът явно беше спрял да снима, защото следващата сцена бе на летящата към нас линейка. После имаше нова сцена — аз в далечината, коленичил над Кейт. След това се виждаха само гърбовете на хора в парашутистки екипи — тичаха към спрялата линейка. Чуваха се развълнувани викове.
Операторът също тичаше с тълпата, без да спира да снима, и на няколко пъти успях да видя себе си и парамедиците, събрали се около Кейт. Операторът като че ли смяташе да се опита да приближи още до нас, но не успях да видя дали е успял, защото Уолш изключи телевизора. Последваха няколко секунди мълчание.
— Страшно добре си се справил — каза Уолш.
Не отговорих.
— Не мога да повярвам, че онзи задник е направил това — каза Парези сякаш на себе си.
— Да направим петнайсет минути почивка — предложи Уолш.
Излязох от стаята и тръгнах към асансьорите.
Спусках се сам в кабината. Затворих очи и започнах да пропадам в празното пространство… да летя със сто и шейсет километра в час, жена ми пръскаше кръв във въздушния поток, а сърцето ми биеше бясно в гърдите.