Последният скок на лъва

— Бих те посъветвал да стоиш в апартамента си и да излизаш само за покупки и други належащи нужди.

— Мога ли да гледам Янките?

— Не. Ще имаш предостатъчно време да напишеш доклад за инцидента и да ми подготвиш конфиденциална записка относно всичко, което знаеш за Асад Халил и за случилото се преди три години.

Хвърлих поглед към Парези. Очаквах да каже на Уолш:

„Том, Джон току-що ми даде цяла папка точно по тази тема. Ще ти направя фотокопие“.

Капитан Парези обаче не каза това. Капитан Парези беше прецакван от ФБР толкова много пъти, че предпочиташе да запази това за себе си. Защо да споделя информация? Никой не го прави. Естествено, фантазиите му бяха, че той и детективите му (без детектив Кори) ще намерят Асад Халил без помощта на ФБР. Конкуренцията е хубаво нещо. Не сме някакви социалисти. И определено не сме екипни играчи. Ние сме индивидуалисти. Американци. Каубои.

— Джон? — каза Уолш.

Погледнах го.

— Току-що казах, че бих искал този доклад и записката в рамките на седемдесет и два часа.

Прииска ми се да го уведомя, че след седемдесет и два часа всички може да сме мъртви. Така нямаше да ми се налага да пиша тъпия доклад за инцидента и идиотската записка. Но се сдържах и отговорих:

— Няма проблем.

— Молбата ти за отпуска няма да остави негативен отпечатък върху кариерата ти — увери ме той. — Нищо лошо няма в това да искаш да си със съпругата си в подобен момент.

Това започваше да става малко досадно, да не говорим, че и глупаво. Така де, тук нямах кариера. А договор. И някой ден ще взема да седна да го прочета и да видя какво трябва да направя, за да се разкарам оттук.

Уолш май си помисли, че мълчанието ми означава колебание или че не вярвам на думите му, така че добави:

— Ще сложа в досието ти похвала, с която ще ти благодаря за службата ти като цяло и за изключителната ти работа по този случай.

— Аз също — вметна Парези.

Благодаря ти, Юда. Май колкото по-малко казвах, толкова повече получавах. Ако можех да си държа устата затворена за десет минути, сигурно щях да спечеля безплатно возене с такси и карта за градския транспорт. Обаче просто исках да се махна оттук и затова казах на Уолш и Чарези:

— Оценявам загрижеността и вниманието ви.

— Този случай, подобно на всички останали, е засекретен и с ограничен достъп — напомни ми Уолш. — Подписал си декларация, че няма да обсъждаш, разкриваш и разгласяваш нищо, свързано с работата ти тук.

Погледнах си часовника.

— И ще те помоля също така да не обсъждаш случая с никого от службата, нито с градската полиция или който и друг правозащитен орган или разузнавателна агент, освен ако лично не съм ти разрешил — добави той.