Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Върнах се при бюрото си и прослушах гласовата си поща, като прескочих повечето съобщения. Търсех обаждане от Асад Халил. Бях му дал служебния си телефон преди три години с молбата да звънне да се видим, когато отскочи отново насам. Господин Халил не се беше обаждал, но пък разлагаше с мобилните телефони на Кейт и Гейб, така че вече имаше всичките ми телефонни номера и бях сигурен, че ще го чуя.
Влязох в компютъра, проверих имейлите си и разпечатах няколко. Разпечатах също и десет екземпляра на разпратената от НЙПУ снимка на Асад Халил и ги сложих в папката на Гейб.
Хората започнаха да се връщат от обяд, за да видят как върви войната с тероризма. Не исках да се въвличам в разговори с колегите, така че заключих всичко и тръгнах към асансьорите.
Трябваше да мина през техническия отдел да си взема проследяващото устройство и жиците, но забравих. Май трябваше да се отбия и при капитан Парези, но бях подложен на много силен стрес, който явно се отразяваше зле на паметта ми.
Излязох навън, качих се в джипа и отидох до Мъри Стрийт да видя сцената на последното — надявах се — престъпление на Халил.
Паркирах срещу сградата на Държавни приходи и си представих улицата в неделя следобед. Никой не живееше в този квартал и офисите са били затворени, така че улицата би трябвало да е била почти пуста. Асад Халил не я беше подбрал напосоки. Донякъде познаваше района — или лично, или най-вероятно от информация от някой с по-голям опит в Ню Йорк. Онова, което виждах при тези убийства, бе крайният продукт на доста компетентна и добре информирана група, живееща и работеща в Ню Йорк. Халил беше убиецът звезда, останалите бяха негови представители, мениджъри и букмейкъри.
Напуснах Мъри Стрийт и продължих към апартамента си на Източна 72-ра.
Жилищният ми блок е от осемдесетте, безличен, но доста скъп, подобно на повечето жилищни сгради в Горен Ист Сайд. След 11/9 цените на наемите и на имотите в Манхатън се сгромолясаха, като в зона на военни действия, но след като мина около половин година, без да бъдем атакувани с антракс и без да гръмнат някоя мръсна бомба, отново скочиха до ненормални височини.
Влязох в подземния гараж и извадих глока. Обикновено не се прибирам с пистолет в ръка, освен ако някой задник се опитва да паркира на моето място, но в последно време нещата се бяха променили и както ми каза навремето един стар патрулен полицай:
„Най-сигурният начин да си изгубиш главата е като си я завреш в задника“.
Огледах се, паркирах и тръгнах към асансьора, като държах папката с лявата си ръка, а дясната стискаше дръжката на пистолета в джоба ми.
Във фоайето веднага забелязах някакъв тип, седнал на стол до отсрещната стена. Носеше джинси и оранжева риза с някаква емблема — доставчик. Всъщност на масата до него имаше две кутии за пица. От мястото, където бе седнал, можеше да вижда входната врата и асансьора на гаража, а така също вратата към аварийното стълбище, товарния асансьор и пътническия асансьор. Сега обаче гледаше към мен.
Портиерът Алфред ме поздрави от бюрото си, но не му обърнах внимание и тръгнах към доставчика, който се изправи, когато го приближих. Пицарията на Марио — най-добрата в НЙ. Бях деветдесет и девет процента сигурен, че е ченге, което е добра вероятност за почти всичко в живота, но не и за такива неща като да се опиташ да пресечеш оживена улица или да внимаваш да не ти светят маслото.
Докато го доближавах с ръка в джоба, попитах:
— По работа ли?
Той кимна.
— Детектив Кори?
— Същият.
— Аз съм детектив А. Дж. Настаси, от „Специални операции“. Зачислен съм към охраната ви — обясни ненужно и ми напомни: — Срещали сме се няколко пъти.
— Вярно.
Познавам доста мъже и жени от „Специални операции“, но непрекъснато приемат и нови, тъй като броят мюсюлмани, които трябва да бъдат следени, неизменно расте.
— Знаете ли защо ми е необходима охрана? — попитах го.
— Инструктиран съм.
Извадих една от снимките на Халил от папката.
— Знаете ли кой е този тип?
— Имам същата снимка — отвърна той.
— Да, но знаете ли кой е?
— Казаха ми, че е професионален убиец, чужденец, въоръжен и опасен — отговори Настаси. — И че е възможно да се маскира.
— Абсолютно правилно — казах и допълних: — Това е най-лошият кучи син на планетата.
— Ясно.
— Имате ли бронежилетка?
— Не излизам от къщи без нея.