Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Погледнах през прозореца към мястото, където се бяха издигали Близнаците.
— Просто имах чувството, че трябва да го спомена.
— Благодаря. Ще бъде включено в протокола — увери ме той.
— Самата среща е извън протокола — изтъкнах аз.
— Срещата е административна. Нещо друго?
Ами, да, Том. Искам да ти кажа за Борис, който може да ни бъде важен източник за залавянето на Асад Халил. Но ти си такъв задник, Том, че ще спестя това за себе си. Или може би вече знаеш за Борис и спестяваш информацията за себе си. Така или иначе, „начукай си го“.
— Джон?
— Нищо друго.
— Добре. — Той се изправи, аз се изправих, капитан Парези също се изправи.
— Благодаря за отделеното време и мненията ви, господа — каза Уолш и продължи с кратка реч: — Случаят е сложен за нас не само в професионален, но и в персонален план.
„Да де. Някой се опитва да ни убие“.
— Но най-добрият начин да го разрешим задоволително е да оставим настрана личните си чувства и да следваме процедурите и директивите — продължи той.
На мен ли говореше?
Уолш премина на фазата агитиране:
— Не става въпрос за нас, а за сигурността на страната ни. Именно затова сме тук и именно върху това работим. Нямам съмнение, че ние, със съдействието на колегите ни във войната срещу тероризма, ще въздадем справедливост на този човек.
Всички се ръкувахме и двамата изпратиха поздрави на Кейт, после двамата с Парези се втурнахме към вратата. Аз се добрах пръв до нея, но точно преди да изляза, Уолш ме спря.
— Джон, искам да ми отделиш още минутка.
— Отбий се при мен, преди да си тръгнеш — каза ми Парези. Върнах се в кабинета на Уолш, но не седнах.
— Пристигна неофициално оплакване, препратено ми от Държавния департамент — каза той. — Става въпрос за инцидент, който уж се случил по време на наблюдението ти миналата седмица в казино Тадж Махал в Атлантик Сити.
— Съжалявам, че използвах служебната си кредитна карта за купуване на жетони — отвърнах.
— Всъщност свързано е с нападение върху ирански дипломат от ООН в мъжката тоалетна.
— Нека да си проверя записките и ще ти се обадя.
Той ме изгледа за момент.
— Преди си показвал склонност към грубо правосъдие. После напомни: — Тук не работим по този начин.
— Правилно.
— Не се занимаваме с разплата — добави той. — Нито с лични отмъщения.
— Ясно.
Уолш смени темата.
— Защо мислиш, че всичко ще приключи в рамките на една седмица?
— Предчувствие — отвърнах.
Той обмисли отговора ми и каза:
— Предполагах, че имаш по-логична причина за това твърдение.
— Добре. Ето как стоят нещата. Халил е започнал с убийството на онзи Фарид и скриването на тялото му, след което продължи с Уигинс, Кейт, семейство Хейтам, шофьора на лимузината и бакшиша. И всичко стана толкова бързо, че нямахме никаква идея, нито време да реагираме. Сега сме си отворили очите на четири и очакваме следващия му удар. И да не забравяме, че не посегна на мен, когато му се беше отворила възможност. Не искам да прекалявам с лъвската метафора, Том, но той си играе на котка и мишка с мен и с нас. Убиването е второстепенно в играта, а той определено има план за нея, план, който включва мен и може би теб, Винс и Джордж, както и други, за които засега не предполагаме. Но той знае, че не може да започва да очиства хора един след друг и да очаква, че следващата му жертва просто де седи и ще чака смъртта си. Затова ще се случи ето какво. Халил ще действа бързо, най-вероятно в рамките на една нощ и когато открият първия труп, последната жертва вече ще е мъртва. Всичко е планирано и готово за изпълнение — заключих аз. — Съжалявам, че не мога да ти кажа за коя точно нощ става дума, но не мисля, че Халил ще се мотае тук повече от седмица.
Няколко секунди Уолш мълча, после каза:
— Това предполага, че Халил наистина планира да убие още хора.
— Да, това е предположението ми. Но може и да греша. Може да е приключил — с изключение на мен.
Уолш кимна в знак на съгласие.
— Да, може би ти си единствената причина да е все още тук.
— Това ще се разбере.
Уолш не отговори на коментара ми.
— Но може пък вече да се е махнал. Може тук да е станало твърде напечено за него.
— Тук е.
— Ами… добре тогава. Нали искаме да е тук.