Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Танаквил изгуби търпение и изсъска:
— Дорией, удари, ако обичаш, Турмс по главата, за да млъкне престъпната му уста, а ти, жено, върви в храма, откъдето си дошла и където ти е мястото!
Арсиное се упъти с бързи крачки към храма, но изведнъж се обърна и извика:
— А къде е слънчобранът ми? Много държа на него и се страхувам, че съм го изгубила безвъзвратно поради бурята. Бях го забравила в градината.
Казах, че сигурно вятърът го е отнесъл, и тя се разплака и се завайка, че не би трябвало да губи толкова ценна вещ. Изтичах в градината, за да видя дали няма да намеря слънчобрана й и наистина, намерих го заклещен между две дървета, но платът му беше разкъсан. Щом видя повредата, Арсиное заплака отново и започна да ме обвинява:
— Виждаш ли, носиш ми само злини! Прекрасният плат е скъсан, а дръжката от слонова кост е счупена тук, ето виж!
Обзе ме отново ярост, тъй като имахме много по-важни въпроси за разрешаване, отколкото да се вайкаме за някакъв си слънчобран. Помолих Танаквил да ми заеме няколко златни монети, за да мога да купя нов слънчобран на Арсиное. Танаквил от своя страна започна да се жалва, че покрай Дорией е изхарчила вече много пари, но отиде при сандъчето си и се върна с шепа монети. Арсиное засия цялата и каза, че познава един финикийски търговец в града, който продава чудесна стока. Той имал всякакви слънчобрани — копринени и кенарени, с ресни или без, кръгли или четвъртити.
Зяпнах от почуда и попитах:
— Арсиное, Арсиное, как можеш да мислиш за такива неща сега, когато градът е сполетян от беда, а ти за мен си въпрос на живот и смърт?
Тя замига кокетно и каза:
— О, Турмс, та аз съм жена! Нима не разбираш? Ако все още не си разбрал, значи има много да учиш тепърва.
И ето, стана така, че всички ние тръгнахме към града, за да потърсим магазинчето на финикиеца. Арсиное припкаше весело пред нас като малко дете.
Къщата, в която продаваше финикиецът, беше много здрава постройка от камъни и не беше пострадала особено от бурята. Щом ни видя, той потри доволно ръце и запали благовония на прага на къщата си, като по този начин се приготви да извърши добра сделка.
Танаквил и Арсиное започнаха да оглеждат не само многобройните слънчобрани, но и всякаква друга стока, която можеше да се намери вътре. Те заопипваха фините тъкани и започнаха да ахкат пред всевъзможните украшения и пъстри одежди от коприна.
— Приятелю Турмс — рече Микон, — приятелю Дорией, виждам, че този град е наистина невъзможен и че тези две жени ще разглеждат дрънкулките на търговеца, докато падне мрак. Ето защо мисля, че на нас не ни остава нищо друго, освен да седнем някъде и да се напием.
При тези думи Дорией каза:
— Да си призная, повърнах по време на бурята, тъй като си бях въобразил, че се намирам на кораба. Ето защо и аз мисля, че малко вино би се отразило добре на стомаха ми. Когато бях в Делфи, видях надпис при входа на храма, който гласеше: „Опознай себе си.“ Оттогава насам винаги се опитвам да се опозная и да открия силните и слабите си страни. Точно сега чувствам, че ако не пийна нещо, ще ме обземе отново ярост и желание да се скарам с някого.
Като наблюдавах колко задълбочено Арсиное разглежда стоката, как щастливо възклицава и се смее, разговаряйки с търговеца, хванах се за главата, за да проверя дали е на мястото си, и казах на свой ред:
— Защо ли му е на човек да се грижи за утрешния ден? Пиянството от вино е явно по-безопасно, отколкото пиянство от божествени видения.
Финикиецът, който дочу разговора ни, изпрати един роб да донесе вино. Тъй като ни се зави свят от миризмата на тамян и от стоките в магазинчето, ние излязохме отвън пред къщата и седнахме на скамейката пред вратата с изваяни медни лъвски глави. Пресушихме набързо цяла амфора скъпо сладко вино.
— Държим се като варвари — казах аз. — Нямаме дори купа за смесване на виното, а освен това никога по-рано не бях пил вино направо от гърлото на съда без чаши.
— Това е прекалено отлежало вино за вкуса ми — обади се Дорией. — Явно е, че е държано дълго с всякакви билки и в него са примесени скъпи благоуханни отвари. Иска ми се да пийна ново вино, примесено само с отвара от борова смола. То е по вкуса ми.
Поръчахме си ново вино и изпихме цял мях от него. Поръсихме малко вино върху главите си вместо жертвоприношение.
Арсиное се появи на прага на къщата със златна халка на носа и ни попита дали й отива. Микон я погледна с присвити очи и прошепна:
— Мислех, че жена ми Аура се помина, но е било само сън. — Ето я пред мен като превъплътена.