Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Трябва да знаеш някои неща за близнаците Бонита — проговори най-сетне, преминавайки на чист литературен испански. — Техният бизнес включва всичко, което носи голяма печалба, независимо от степента на риска. Наркотици, оръжие и муниции, контрабандни телекомуникационни и компютърни компоненти, полупроводникови чипове, проститутки, поръчкови убийства, бели робини… Да, дори това последното, което в наше време звучи малко странно… Характерна черта за всички тези дейности е липсата на пряк контакт с клиенти и доставчици. — Ръцете му се размахаха: — Отлично зная какво мислиш в този момент, детективе! Международни мошеници от тоя калибър винаги се крият зад мрежа от офшорни компании и фиктивните фирми. Това действително е така, но близнаците са крачка пред всички останали. Те не притежават нищо, абсолютно нищо. Подставени лица ръководят дори офшорните им компании и фиктивни фирми, при това с доста голяма свобода на действие. Докато се представят добре, братята не ги закачат. Редовно им изплащат заплатите, като прибират шейсет и пет процента от печалбата. Други тридесет и два-три отиват за реинвестиции и ако си умен, ама много умен, можеш да докопаш някъде между три и пет процента!
— Май говориш за себе си — подхвърли му.
— Схемата е изпипана съвършено — продължи стройният млад мъж, въпреки че добре чу забележката му. — Колкото по-добре управляваш компанията им, толкова по-голяма свобода получаваш и в крайна сметка неизбежно попадаш в плен на илюзията, че упражняваш истински контрол. Разбира се, всичко това е фалшиво. На практика не си нищо повече от обикновена пионка, поставена там, за да печели пари за братята. Ако вършиш това, всичко е наред. Прибираш си мизерния процент и си свиркаш. Но ако не достигнеш предварително спуснатите показатели, братленцата пристигат и те превръщат в инвалид. При това бавно и с огромна наслада… По тази причина си принуден да работиш на границата на риска и правиш всичко възможно да изпълниш плана… Това нерядко води федералните ченгета на прага ти и тогава става наистина страшно. Поемаш цялата тежест на удара, тъй като Бонита нямат абсолютно нищо общо със законите, които си нарушил… Ако имаш глупостта да писнеш и да изпееш имената им като оправдание, животът ти свършва бързо, по един не много приятен начин…
— Например като се разделиш с главата на раменете си — подхвърли му.
Мъжът с кехлибарените очи погледна празната си чаша.
— Има ли още от това питие?
— На рафта в кухнята — отвърна Кроукър.
Карлито донесе бутилката и я сложи на масичката за кафе между двамата.
Слънцето беше изчезнало зад хоризонта, лицето му беше в сянка. Изглеждаше още по-красив, истински магнит за младите момичета. Но на тази светлина ясно си пролича и нещо друго… Онова, което помага на опитните ловци да различават малкото крокодилче от невинните гущерчета. Ясно си го представи като наемен убиец или пласьор на наркотици за близнаците Бонита, действащ сред блясък и разкош, опиянен от ролята си, напълно вживян в нея… Когато си в орбитата на ярка звезда, почти никога не можеш да я напуснеш, без да пострадаш сериозно, а понякога и фатално. „Какъв е случаят с това момче? — запита се той. — Сериозно ли е пострадало, или фатално?“
В малката къща стана задушно въпреки широко отворените прозорци. Кроукър се изправи и погледна към улицата. Небето на запад все още гореше в розови и пурпурни пламъци, но под короните на дърветата вече се сгъстяваше мракът. Паркираните на окосената трева коли хвърляха загадъчни, мастиленочерни сенки.
— Какво си работил за Хектор и Антонио? — попита го.
— Търговия с оръжие и муниции.
Отговорът дойде прекалено бързо, за да е искрен. „Това момче май наистина ще се окаже необикновено“ — помисли си Кроукър.
— Как приключи?
— Зле.
Мъжът с кехлибарените очи безшумно се беше озовал до него. По негласно споразумение останаха в мрака, никой не пожела да запали осветлението. Случайният минувач, ако имаше такъв, положително би ги взел за безплътни призраци, надничащи от прозореца на наскоро опустелия дом…
— Преди време бях влюбен — обади се Карлито. Гласът му беше тих и някак несигурен, почти шепот. — Оттогава изминаха пет години, но ми се струват цяла вечност… — Замълча, очевидно не беше сигурен дали трябва да продължи. Кроукър чакаше. От собствения си горчив опит знаеше, че болезнените спомени искат време, за да бъдат отприщени.
Карлито прочисти гърлото си, сякаш искаше да прогони чувствата.
— Както и да е… — промърмори той. — Помолих я да се омъжи за мен. Беше добро момиче… Чиста душа. Бог знае какво беше видяла в мен… — Ръката му с чашата помръдна, текилата в нея заплашително се разклати: — На практика нямаше понятие с какво се занимавам, но не го одобряваше. Веднъж каза, че от мен се разнася лоша воня… „Каква воня — викам. — Да не би да съм някакъв скапан рибар?“ А тя се притисна до гърдите ми и прошепна: „Тази воня не идва от тялото, а от душата ти…“