Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Когато се прибрах за обяд, казах на госпожата, че съм срещнал сержант Тръмпър, тя обаче не прояви особен интерес, докато не и подадох плодовете и зеленчуците. Чак тогава ме попита откъде съм ги купил.
- Как откъде, от Тръмпър - натъртих аз.
Тя кимна и не каза нищо повече, но явно е запомнила името.
На другия ден наредих на секретаря на полка да прати на Тръмпър два билета за годишната вечеря и бал, после съвсем забравих за мъжа, докато вечерта на бала не ги видях да седят на сержантската маса. Говоря в множествено число, защото Тръмпър бе довел едно изключително привлекателно момиче. Въпреки това почти цялата вечер не обръщаше никакво внимание на дамата и танцуваше с млада жена, чието име не запомних и която седеше през няколко стола от мен на масата на шефовете. Когато комендантът покани Елизабет на танц, аз веднага се възползвах. С усещането, че половината батальон ме е зяпнал, прекосих дансинга, поклоних се на въпросната дама и я попитах дали ще ми окаже частта да танцува с мен. Установих, че се казва госпожица Салмън, танцуваше прекрасно, като офицерска жена. Беше и много умна, а и весела. Умът ми не го побираше какво търси Тръмпър при друга и ми идеше да му го кажа право в очите, но не ми беше работа да му се бъркам.
След танца заведох госпожица Салмън да я запозная с Елизабет, която остана очарована не по-малко от мен. По-късно госпожата ми каза как научила, че момичето било сгодено за капитан Трентам от полка, сега бил прехвърлен на служба в Индия. Трентам, Трентам... Сетих се, че в батальона имаше млад офицер, който се казва така - за проявен героизъм на Марна бе отличен с медал, - имаше обаче още нещо, свързано с него, което ми се изплъзваше. „Клетото момиче!“, помислих си, защото през 1882 година, когато ме пратиха в Афганистан, бях подложил Елизабет на същото изпитание. Заради тия проклети афганистанци изгубих едното си око и замалко да изгубя и единствената жена, която някога съм обичал. Въпреки това е проява на лош вкус да се ожениш, преди да си станал капитан... а също да стоиш ерген, след като са те произвели майор.
Докато се прибирахме, Елизабет ме предупреди, че на другата сутрин била поканила госпожица Салмън и Тръмпър да ни гостуват на Трегънтър Роуд.
- Защо? - учудих се аз.
- Доколкото разбрах, искат да ти предложат нещо.
Дойдоха в малката ни къща на Трегънтър Роуд още преди старовремският часовник да е отброил единайсет часа. Поканих ги в дневната и попитах Тръмпър:
- За какво става въпрос, сержанте?
Той и не опита да отговори - оказа се, че госпожица Салмън е говорителката на двамата. Без да си хвърля думите на вятъра, тя изтъкна твърде убедителна причина да се включа в малкото им предприятие, но, както сами разбирате, не като шеф, със заплата сто лири стерлинги годишно. Макар предложението да ми се стори неуместно, бях трогнат от доверието, което ми оказваха, и обещах да помисля внимателно. Допълних, че в най-скоро време ще им пиша и ще ги известя за решението си.
Елизабет ме подкрепи напълно, ала подчерта, че не е зле първо да поразузная и чак тогава да реша дали да отхвърля окончателно предложението.
През следващата седмица се постарах всеки делничен ден да се навъртам около Челси Терас номер сто четирийсет и седем. Доста често сядах на пейката срещу магазина, откъдето можех да наблюдавам незабелязано работата на двамата младежи. Избирах различно време на деня - по очевидни причини. Понякога се появявах съвсем рано сутринта, друг път - в най-натоварените часове, после надвечер наминавах отново. Веднъж дори видях как затварят и бързо се убедих, че сержант Тръмпър не е от хората, които бързат да приключат: магазинът за плодове и зеленчуци затвори последен. Нямам нищо против да споделя с вас, че и Тръмпър, и госпожица Салмън ми направиха изключително добро впечатление. „Рядко се срещат такива хора“, рекох на Елизабет след последната обиколка.
Няколко седмици преди това директорът на Имперския военен музей ме бе потърсил, за да ме покани за член на управителния съвет, но да ви призная, ако не броим това, предложението на Тръмпър бе единственото, което получавах, откакто предната година излязох в запас. Директорът на музея не спомена нищо за пари, откъдето отсъдих, че там ще работя без възнаграждение, а от книжата на съвета, които ми пратиха да прегледам, се убедих, че няма да ми се налага да отделям на музея повече от час на седмица.