Синьо злато

Роуланд подръпна прошарената си козя брадичка.

— Окончателен резултат? Никой не използва днес подобен език.

— Какво значи това?

— Това е евфемизъм. Използваше се много отдавна, по време на студената война и виетнамските години. Това е учтив начин да се обозначи убийство.

— Моля?

— В Йейл93 на нищо ли не ви учат? — усмихна се Роуланд. — Да се санкционира някой, означава да се ликвидира. По джеймсбондовски.

— О, разбирам — каза Барет и заоглежда останалите кутийки. — Я да видим, кой от уважаваните колеги си прави тия дебелашки шеги!

Роуланд беше дълбоко замислен и не каза нищо. Той се отпусна в креслото на Браунинг и започна да проучва подчертания номер на документа в края на съобщението. Той го маркира и натисна бутона за въвеждане. Появи се поредица числа.

— Ако това е шега, доста добре е изпипана! — промълви той. — Тия шифри не са използвани, откакто Алън Дълес беше директор след края на Втората световна война.

Роуланд натисна бутона за разпечатване и отнесе копието на бюрото си, последван от объркания си колега. Обади се по телефона, после въведе кода в своя компютър.

— Изпращам го на едно приятелче в декодиращия отдел. Това е доста остаряла кодова система. С днешните програми, ще разшифрова съобщението за броени минути.

— Откъде смяташ, че е дошло? — попита Браунинг.

— Какво четеше, когато се появи съобщението?

— Архивни материали. Основно дипломатически доклади. Един от служителите в Сената го поиска за шефа си, който е в Комисията по въоръжените сили. Търси модели на съветско поведение, вероятно за да изкрънка по-голям бюджет за отбраната.

— Какво беше съдържанието на тия доклади?

— От оперативни агенти до директора. Свързани с ядрената програма на Съветския съюз. От стари архиви, разсекретени по заповед на Клинтън.

— Интересно. Това ще рече, че материалите са били някога предназначени само за прочит, и то на най-високо равнище.

— Звучи правдоподобно. Но каква е тая работа с протокола?

Роуланд въздъхна.

— Не знам какво ще прави агенцията, когато старите бойни коне като мен, ги пуснат да пасат. Нека ти разкажа, как действаше системата на протоколите, в старите времена на тайни операции. Най-напред се одобрява генерална линия на политическо равнище. Обикновено на най-високо. Директора, Националната агенция за сигурност, Обединения щаб, всички подписват. Официално президентът не знае, за да може да се направи евентуално опровержение. Политическата линия ражда поредица от действия, в отговор на определена заплаха или заплахи. Това е протоколът. Действията се разпределят в редица. Редицата се разбива на множество акции.

— Разумно! Така изпълнителите на редицата ще са запознати само с малка част от нея. Запазва се тайната.