Да започнем отначало

Вместо да приближи към мен, той отива до рафтовете, където стоят дисковете му.

— Защо не се сетих по-рано? — самоукорява се Себ. — Направо ще те довърша!

— Страхотно — усмихвам се. В мен не е останало много за довършване, но той е толкова сладък, когато е ентусиазиран от нещо.

— Та-та-та! — измъкна триумфално една голяма кутия. — Ето го!

— Какво е това?

— Единственото специално издание на „Междузвездни войни“, всички серии от 1 до 6. — Лицето му гори от въодушевление. — Цялата сага!

Чувствам как изтръпвам от ужас.

— Всички шест филма! — продължава ентусиазирано той. — При това на оптичен диск!

Гледам го, мозъкът ми щрака бавно. О, боже, с какво съм заслужила това наказание! Това не може да ми се случи! А аз си мислех да се излежавам цялата неделя и да си гледам „ИйстЕндърс“!

— Това е режисьорската версия, така че има допълнителни снимки, извън кадър, специални интервюта и дори никога невиждани и непоказвани специални ефекти, които са били изтрити…

Усмивката ми замръзва. Нямам думи.

— Знам, че ще те излекува и ще върне усмивката на лицето ти — усмихва се той, обърквайки ужасеното ми гробовно мълчание с онемяване от удоволствие. — Само си помисли какъв кеф — да си лежиш тук и да си гледаш, не е необходимо дори да ставаш. — Поставя сребристия диск в плейъра.

Да, и аз точно това си мислех, и то ме ужасява. Едва издържах само един филм от поредицата, а сега как ще изгледам шест? Това е като доживотна присъда.

— Всъщност, знаеш ли, може би просто ще гледам телевизия. Управлението на това дивиди е доста сложно — успявам да промърморя, след като намирам гласа си. Размахвам дистанционното и слагам на лицето си маската „Такава идиотка съм, когато става дума за техника“.

— Не, не, въобще не е сложно, много е просто — настоява Себ. — Това е от най-новите устройства, слагаш шестте диска едновременно, така че дори не се налага да ставаш. — Той натиска бутона, устройството излиза и започва да нарежда дисковете върху него. — Ще се върти с часове. Просто натисни „плей“.

— Чудесно. — Гласът ми излиза с мъка и прилича повече на грачене.

— Нали? — доволен, натиска копчето заради мен.

— В такъв случай, защо не зарежеш гимнастиката и не останеш с мен? — предлагам безнадеждно. Ако съм осъдена да гледам тези филми цял ден, поне да се гушкам с него!

Но не става.

— Съжалявам, трябва да тичам. Приятно забавление!

— О, да… о, и на теб.

Имам чувството, че отчаяно бърза да се измъкне.

След като ме целува нежно по главата, той излиза забързано от спалнята. Чувам външната врата да се затваря и в този момент гръмва музиката и думите: Имало едно време в една далечна галактика…