Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Майка излезе с вдигнати ръце; лицето й бе осветено от лъчите на половин дузина фенери, монтирани на цевите на автоматите.
Мако включи радиостанцията.
— Сър, тук Мако. Пипнахме един от морските пехотинци, но тя е била примамка. Останалите двама ги няма и кутията е у тях. Някъде другаде са.
За най-голяма изненада на Мако последвалият отговор беше не на Тифон, а на самия Господар на анархията.
— Един от морските пехотинци значи? Тя? Да не е онази едрата? Нюман?
Мако ръгна Майка с дулото на автомата си.
— Нюман ли си?
— Да.
— Да, сър, тя е.
— Доведете ми я. Жива — нареди Господарят на анархията. — Не я наранявайте. Смятам аз да си доставя това удоволствие.
Зак и Ема бързаха през храсталаците. Заледените клонки шибаха лицата им. Тичаха с все сили, колкото се може по-далеч от каменната кариера.
Знаеха много добре, че Майка рано или късно ще бъде заловена, че фалшивата й съпротива има за цел да им осигури ценното време да се измъкнат и да се скрият. Не искаха жертвата й да се окаже напразна.
Оставането в южната част на острова обаче бе немислимо. Макар и планинска, тя бе твърде гола. Нямаше къде да се скрият. Нямаше и начин да се свържат с някого и да съобщят, че планът на Армията на крадците е бил осуетен.
Това означаваше, че трябва да се върнат обратно на север в големия военен комплекс — за да се скрият, да намерят някакво средство за комуникация и може би дори да открият Хлапето и Марио.
Пресякоха реката през един плитък каменист брод и продължиха на север, към основния комплекс.
На около километър и половина зад тях две амфибии на Армията на крадците спряха на пътя, от който се откриваше гледка към кариерата. Татуираните мъже в тях гледаха свирепо и пускаха гадни забележки към Майка, докато хората на Мако я отвеждаха.
Един от тях се отдели от основната група, клекна и се загледа в калта.
Беше Лошия Уили. Лявото му ухо беше превързано, върху марлята беше избило грозно петно кръв.
Лошия Уили се взираше дълго и внимателно в калта…
… и в пресните следи в нея, сред които и такива, каквито трудно могат да се открият в секретни съветски бази.
Отпечатъци от боти „Найк“.
— Ох, Заки… — промълви Били. — Казах ти, че ще те пипна.
Лошия Били извика на хората си да го последват — пеш, тъй като така беше по-тихо и съответно по-добре за лова — и тръгна по следите на Зак и Ема.
Арктически ледове западно от остров Дракон
4 април, 11:55
Вероник Шампион се свести.
Изкашля се няколко пъти, примигна и се огледа — намираше се в оранжев надуваем спасителен сал, който бавно се носеше в спокойните води на една пукнатина, управляван от Шейн Скофийлд. От двете й страни се издигаха високи ледени стени.
Дебела непромокаема превръзка стягаше корема и кръста й и спираше кръвотечението от огнестрелната рана.
— Какво… как се озовахме тук? — попита тя. — Последното, което помня, е…
Гласът й замря, когато се загледа нагоре, в посока към Дракон. Върховете на южните планини на острова надничаха над стените на пукнатината.
Скофийлд се усмихна мрачно.
— Изгуби съзнание. Превързах те и ти бих АП-6.
АП-6 беше медикамент, разработен от Шести екип на тюлените. Представляваше едновременно болкоуспокояващо и стимулант; притъпяваше болката и в същото време даваше на ранения достатъчно сили, за да може да се добере до полевата болница.
— Няма да ставаш за салта или скокове, но ще си достатъчно подвижна — продължи Скофийлд. — Успях да изхвърля четири от сферите, но остават още две у Зак и Ема, които са на острова с Майка. В момента се връщаме там.
— Връщаме се? Как?
— Движа се по пукнатините към северната част на Дракон, към старото китоловно селище. Предполагам, че лифтът и асансьорите вече ще са охранявани по-внимателно, а пристанището за подводници е от другата страна, така че селището е единственият ни избор. Само там можем да слезем на сушата.
— Доста време ще отнеме. — Шампион се опита да се надигне, но не успя, отпусна се и се намръщи. — Ох…
Скофийлд я погледна.
— Ще живееш, но за днес битките ти приключиха. Куршумът е пропуснал далака ти на милиметри и имаш късмет, че е излязъл.