Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Шампион изстена, присви очи от болка и се облегна на носа на сала.
Тук беше необичайно спокойно — цареше тишина, водата между белите ледени стени бе абсолютно неподвижна. Сякаш се носеха сред облаци.
— Мисля, че ще стигнем след десетина минути — каза Скофийлд, който гребеше бавно, но упорито.
— Un moment, s’il vous plait. Ти ли ме спаси от потъващия самолет?
— Да.
— Защо? Защо да го правиш? Бях пратена да те убия. Дори ти казах, че когато всичко приключи, ще трябва да изпълня първоначалната си мисия.
Скофийлд за момент спря да гребе и я изгледа дълго и настойчиво.
— Ти… ти ми се доверяваш? — попита тя. — Защо?
— Защото не си дошла да ме убиеш само заради Франция. А заради братовчед си. Мислеше, че съм постъпил лошо, че един невинен цивилен е бил убит от професионален войник. От мен. Предположенията ти са били грешни, но не и мотивът. Той показва, че имаш чувство за справедливост, че правиш разлика между добро и лошо. И щом е така, значи си свестен човек, а със свестните хора човек може да се разбере. Те също заслужават да бъдат спасени, ако е възможно, а твоето спасение беше възможно.
Шампион сведе глава. Сякаш се вглеждаше дълбоко в себе си. Но когато отново вдигна очи, погледът й беше твърд.
— Грешиш. Навремето имах чувство за справедливост. Навремето бях свястна. Сега съм убиец. Когато всичко това свърши, ранена или не, трябва да изпълня заповедта. Трябва да се погрижа да умреш.
Скофийлд не трепна.
— Но невинаги си била убиец, нали? — рече той. — Съжалявам, но не си такъв тип. Прекалено много се замисляш. Повечето убийци са хладнокръвни по две причини — първо, защото не могат да проявят съпричастие, и второ, защото са глупави, а всеки идиот може да дръпне спусъка и да се почувства силен по този начин. Ти обаче не си нито едното, нито другото. Нещо се е случило с теб.
— На психоанализа ли искаш да ме подложиш?
— Точно сега си имам друга работа.
— Добре. — Шампион отпусна глава и се загледа в небето, като опипваше корема си. — Ще ти разкажа за себе си, но само ако ти ми отговориш със същото — и най-вече как един морски пехотинец се възстановява, след като приятелката му е била екзекутирана от психопат.
Сега беше ред на Скофийлд да сведе глава, но само за кратко.
— Добре, разбрахме се. Ти си първа.
— Преди да постъпя в Оперативния отдел, бях в Разузнавателния отдел на ГДВС — каза Шампион. — Наблюдавах крайни ислямистки групи в Алжир, Мароко и Йемен. По-конкретно, все по-честото включване на жени в тях. Сприятелих се с една йеменка, Хана Фатах, майка на пет деца. В продължение на три години тя ми доставяше първокласна информация, която предотврати две атаки в Париж — една срещу Айфеловата кула и една на летище „Шарл дьо Гол“. Един ден Хана помоли да бъде изтеглена във Франция. Отново беше бременна, а и се страхуваше, че онези над нея са открили, че издава информация. Прехвърлих я във Франция, в марсилския клон на ГДВС. Когато влезе в залата за разпит, докато шефът ми — който беше мой съпруг — и неговият шеф гледаха през стъклената преграда, тя взриви малък заряд семтекс, хирургически вкаран в утробата й.
За момент замълча.
— Изобщо не бях заподозряла нищо. Хана вече имаше белег на корема от цезарово сечение при раждането на последното й дете, а експлозивът бил скрит от рентгените и катодните скенери от обвивка, направена от човешка кост и нагласена така, че да прилича на плод. Мина през четири скенера на охраната, преди да стигне до стаята, и уби двама високопоставени служители на ГДВС, единия от които моя съпруг, както и трима колеги. Само аз оцелях. Беше чакала три години, за да направи това.
Скофийлд мълчеше.
— Съпричастието ми доведе до смъртта на съпруга ми — каза Шампион. — И на най-близките ми колеги. Затова реших, че вече няма да живея със съпричастие. Прехвърлих се в Оперативния отдел и извърших първото си убийство още първия месец. И оттогава продължавам да го правя.
Пак замълча за момент.
— Странно. Докато проучвах теб, Плашило, се мъчех да разбера каква е причината ти да се превърнеш в такъв ефикасен убиец.
— Значи си ме проучвала?
— Когато трябва да убиеш някого, е добре да знаеш колкото се може повече за него. Уязвими точки, любими хора, слабости, които да използваш.
— Тогава защо сама не ми разкажеш за мен? — предложи Скофийлд. — Да видим какво знаеш, а аз ще ти кажа доколко си права.