Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Ако наистина искаш да ми помогнеш… намери Лин. А след това задръж Белинда по-далеч от мен. За час. Задръж я по-далеч от мен… най-малко за час.
— Цветенце…
— Направи го, копеле. Заслужавам поне това.
Двамата стояха под дъжда, гърдите им тежко се повдигаха, водата се стичаше от косите им. Той кимна и закрачи към къщата.
Лин закара Фльор у тях, без да задава въпроси. Не искаше да я оставя сама, но Фльор й обеща, че веднага ще си легне. Веднага щом Лин замина, девойката нахвърля някакви дрехи в най-големия куфар, съдра от себе си съсипаната рокля и се напъха в първите попаднали джинси. Джейк и Белинда бяха заговорничели против нея, бяха я използвали… А тя ги бе улеснила. Запита се дали са говорили за нея, докато са отмаряли в леглото, Джейк й бе казал, че не са стигнали докрай, но са отишли достатъчно далеч. Мисълта бе толкова отвратителна, че й се повдигна.
Затвори куфара, обади се на аерогарата и си запази билет за следващия полет до Париж. Оставаше й да свърши само още нещо, преди да замине…
* * *
Когато Джейк най-сетне пусна Белинда, тя бе обезумяла от тревога. Паниката я сграбчи с пълна сила, когато пристигна пред къщата и видя, че поршето го няма. Изтича в стаята на Фльор и видя разхвърляните дрехи по леглото. Мократа египетска рокля лежеше смачкана на пода. Тя я вдигна и я притисна към бузата си. Естествено, че Фльор е разстроена, но тя щеше да се върне. Просто й бе нужно малко време, за да се успокои, това бе всичко. Белинда и Фльор бяха неразделни; всички го знаеха. Двете бяха повече от майка и дъщеря. Бяха най-добрите приятелки.
Белинда забеляза светлина в банята. Със съсипаната рокля в ръце, отиде да угаси лампата.
Първо видя ножицата, проблясваща на дъното на ваната, после нададе тих болезнен вик. На пода лежеше голяма купчина мокра руса коса.
* * *
Джейк караше безцелно, опитвайки се да не мисли, но ледената буца в гърдите му не се стопяваше. В онзи ден, когато Фльор се появи на прага на дома му, той беше на края на силите. Трябваше да я изплаши и да я накара да побегне, както възнамеряваше. Но не бе намерил сили да й устои.
Беше излязъл от богатите изискани предградия и сега шофираше по мокрите и пусти улици – сърцето на Лос Анджелис. Беше свалил калното и смачкано сако и шофираше по риза. Тя беше толкова красива. Чувствена, вълнуваща… Първия път й причини болка, но тя не се отдръпна, продължи да му вярва.
Игрището беше в края на улицата, осеяна с боклуци и разбити мечти. Катерушката бе останала без хоризонталните лостове, а люлката беше без люлки. Самотна крушка осветяваше дъската с ръждива скоба, от която висяха остатъци от мрежа Джейк паркира колата и се пресегна към задната седалка, за да вземе топката. Само едно дете можеше да бъде толкова глупаво и безрезервно доверчиво като нея. Дете, на което животът не е нанесъл достатъчно жестоки удари, за да закоравее и поумнее.
Но сега животът й бе нанесъл съкрушителен удар. Той прецапа през калната локва на улицата, за да стигне до празната детска площадка. Сега тя беше повалена в истински нокаут и никога повече нямаше да бъде толкова глупава и наивна.
Джейк стъпи на напукания асфалт и задриблира с топката. Тя отскачаше от асфалта, удряше ръката му, усещането беше толкова приятно, разбираемо. Не искаше да си спомня Фльор, излегнала се във ваната му, заобиколена от запалените свещи. Красива, мокра, със замъглени от желание очи. Не искаше да мисли за това, което й бе причинил.
Подскочи високо и вкара топката в коша, забърсвайки ръка в желязото. Скобата потрепери, а ръката го заболя, но тълпата избухна в гръмогласен рев. Той трябваше да впрегне всички сили – да покаже на хората на какво е способен – да ги накара да закрещят толкова високо, че да не чува нищо друго, да заглушат гласовете, отекващи в него.
Промуши се покрай противника и поведе топката към центъра на игрището. Финтира отдясно, отляво, дриблира, скочи и стреля към коша. Тълпата подивя, крещейки името му. Док! Док! Док!
Той грабна топката и видя пред себе си Карим, който го очакваше, като студена и безмилостна машина. Карим, свръхчовек, лице от кошмарите му. Излъжи го. Понечи да се завърти наляво, но Карим беше машина, способна да чете мисли. Бързо, преди да го види в очите ти, преди да го долови през порите си, преди да отгатне всичките ти тайни. Сега. Джейк се завъртя надясно, бърз като мълния, подскочи и полетя във въздуха… Хората не могат да летят, но аз мога… Покрай Карим… в стратосферата… БУМ!
Док! Те скочиха на крака. Док! Крещяха неистово.
Карим го погледна и двамата мълчаливо отдадоха признание един на друг с онова безусловно уважение, възможно единствено между легендите. После мигът отмина и те отново бяха врагове.