Илиада [bg]

Жезъла само вдигни, закълни ми се с клетва велика, че ще получа конете и с тях колесницата пъстра, возещи вихрено в боя почтения син на Пелея. Аз ще ти бъда полезен съгледник, какъвто желаеш. Сам ще проникна навътре във лагера, докато стигна [325] кораба на Агамемнон, където ахейски водачи сигур обмислят дали да побягнат, или да се бият.» Тъй рече Долон, а Хектор взе жезъл и клетва му даде: «Зевс силногръмец, съпругът на Хера, да бъде свидетел! Няма друг никой троянец със тези коне да се вози. [330] Аз обещавам: единствен ти винаги с тях ще се славиш.» Каза и клетва лъжлива му даде, но Долон повярва. Тутакси той си обрамчи извития лък на плещите, а върху него наметна си кожа от сив вълк одрана, с шлем невестулков покри си главата, взе копие остро. [335] Право към вражите кораби сам се упъти от стана. Но не бе съдено с вести при Хектор назад да се върне. Щом като Долон напусна гмежта от коне и войници, тръгна забързан по пътя и както припряно вървеше, цар Одисей го съгледа и на Диомеда продума: [340] «Някакъв мъж, Диомеде, от вражия стан приближава. Само не зная дали съгледвач е за нашия лагер, или пък дебне във мрака трупа на убит да ограби. Нека ний първо да го пуснем да мине пред нас във полето, после стремглаво и двамата да го нападнем и хванем. [345] Ако с нозете си ловко надтича и мене, и тебе, ти го подгонвай неспирно към нашите кораби вити, махайки с твоето копие, да не избяга към Троя.» Казаха тъй и се спряха встрани сред тела на убити. Долон ги скоро отмина, понеже му липсваше разум. [350] Ала когато прехвърли път, равен с браздата, която мулета яки орат — от воловете те са по-силни, впрегнати ралото дружно да теглят във оран дълбока, — двамата в миг се затичаха; Долон спря, чувайки стъпки, тъй като той си помисли, че идват другари от Троя, [355] пратени вече от Хектор назад да го върнат във стана. Щом приближиха на хвърлей със копие или по-малко, той враговете позна и замята нозете си в бягство. Двамата вихром след него се спуснаха да го догонят. Както две кучета опитни в лов, острозъби и бързи, [360] стръвно, без отдих преследват сърна или заек в гористо място, а заекът скача пред тях и плачевно писука, тъй Диомед и герой Одисей, градове разрушаващ, гонеха Долона с устрем далеч от войската троянска. Тъкмо във стана ахейски сред стражите той да се смеси, [365] вдъхна Атина Палада стремителност на Диомеда, та да не може да каже със гордост друг никой ахеец, пръв че ударил троянеца, а Диомед стигнал втори. Махайки с копие, мощният син на Тидея му викна: «Или се спри, или с копие ще те настигна и няма [370] жалката гибел за дълго от мойте ръце да отбягваш!» Каза и копие хвърли; но без да улучи нарочно. Острото копие мина над дясното рамо на Долон и във земята заседна. А Долон недвижно застана, бледен от страх, разтреперан, със тракащи зъби в устата. [375] Двамата силно пъхтейки, настигнаха клетия Долон, здраво ръцете му хванаха, той им продума през сълзи: «В плен ме вземете! Аз откуп богат ще ви дам, че във къщи имаме злато, и мед, и изкусно ковано желязо. Татко ми ще ви изпрати награда несметна в отплата, [380] щом разбере, че съм жив при ахейските кораби кухи.» Цар Одисей хитроумен във отговор тъй му продума: «Ти съвземи се и мисъл за смърт да не сепва духа ти! Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено: сам за какво се отправяш към нашите кораби вити [385] в тъмната прязнощ, когато почиват в сън другите смъртни? Или издебваш в полето трупа на убит да ограбиш? Или те Хектор изпрати добре да огледаш ти всичко около нашите кораби? Или духът те подтикна?» Долон, от страх разтреперан, тогава така му отвърна: [390] «Хектор ума ми съвсем помрачи с обещания щедри. Каза ми, че ще получа във дар колесницата пъстра с еднокопитните, буйни коне на Ахила прославен. Той ме накара да тръгна през тая нощ бърза и черна, до враговете да стигна и да разузная отблизо [395] пазят ли, както по-рано, те своите кораби леки, или пък вече, разбити от нашите мощни десници, бягство позорно замислят и повече никак не смятат нощна охрана да слагат, сломени от тежка умора.» А Одисей хитроумен лукаво усмихнат му рече: [400] «Вярно, че твойто сърце е ламтяло за едри награди: чак за конете на внука Еаков! Но много е мъчно смъртни мъже да им слагат юзди, да ги в бяг укротяват. Само Ахил ги запряга, но той е от майка безсмъртна. Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено: [405] где ти остави на тръгване Хектора, вожд на войските?