Гръмотевичния щит [bg]

— Да предположим, че това е истина — каза Андромаха и стана отново. — Въпреки че аз не вярвам. Но все пак ако е, какво те кара да вярваш, че ти ще бъдеш бащата? Ти може и да умреш, Приам, а тогава Хектор ще стане цар и неговият син — Орловото дете. Не ти ли мина и това през ума?

— О, няма твърде много неща, за които да не съм помислил, Андромаха. Сега можеш да си вървиш. Ще говорим отново, когато Хектор се върне.

Той й обърна гръб, напълни си нова чаша вино и я изпи цялата на една глътка.

— Мога ли да попитам нещо, царю?

— Нека е кратко, изморен съм.

— Ако аз съм Гръмотевичния щит, защо тогава поискахте сестра ми Палесте да се омъжи за Хектор?

Приам въздъхна.

— Глупава грешка от страна на Хераклитос. Той ни каза, че Палесте е детето, родено с белега. Тогава беше доста болен и умът му вече не беше остър като преди.

— Не е грешал, господарю. При раждането ми майка ми ме е нарекла Палесте, но баща ми сменил името след завръщането си от войната.

Ала Приам не я слушаше. Той взе каната с вино и чашата, а после влезе в спалнята и затвори вратата след себе си.

Андромаха отново усети гаденето, но преглътна жлъчката. По челото й изби пот и тя напусна покоите. Слезе към мегарона, където един слуга й донесе малко вода и тя остана неподвижна, докато стомахът й спре да се бунтува.

Тогава си спомни за срамежливата и нежна Палесте. Колко зле щеше да й повлияе този град. Дали Приам щеше да поиска да я прелъсти? Дали щеше да се впечатли и изплаши от умиращата Хекуба? После внезапно потрепери, когато пълното значение на невнимателните думи на Приам стигна до ума й. Палесте е била „глупава грешка”.