Гръмотевичния щит [bg]

Те слязоха заедно по стълбите и се появиха в сенките на Скейската порта. Тълпите прииждаха както обикновено и Андромаха изчака Кеон и Текос да минат пред нея, за да направят път. После бавно тръгнаха през Горния град към двореца на Хектор.

Андромаха остави стражите при главния вход и заведе Касандра в градината. Взе лъка и колчана си, а после повика момичето при себе си.

— Виждаш ли, че няма пратеник от Приам и сега ще те науча да стреляш. — Тя сложи стрела на тетивата, а после подаде оръжието на детето. — Издърпай тетивата колкото можеш, а после насочи лъка към сламения елен.

Касандра дръпна тетивата… която се скъса и стрелата падна на земята. В този момент един слуга дойде в градината.

— Господарке Андромаха, дошъл е пратеник от царя, който те търси.

Тя благодари на мъжа, а после взе счупеното оръжие от ръката на Касандра.

— Добре, оказа се права, малка гадателке. Може би ще ми кажеш и за какво съм му на царя.

— Иска те в леглото си — отвърна Касандра. — Ще се опита да те съблазни.

— Това не е пророчество — отвърна Андромаха. — И мисля, че всички в двореца са отгатнали намерението му. Той не е много дискретен с комплиментите си. Кажи ми нещо, което никой не би могъл да знае.

— Това е глупава игра — каза Касандра. — Ако никой не го знае, значи и ти няма да го знаеш. Тогава няма да има как да го докажем. Както ако ти кажа, че мъртвото врабче на покрива на двореца е било изядено от гарван. Както и да е, защо искаш да ме изпиташ?

Андромаха седна на една каменна пейка.

— Предполагам, че искам да разбера дали гласовете са истински или измислени.

Касандра поклати глава.

— Не, ти искаш да са измислени. Всички мислят, че са такива. Казах на татко, че Хектор не е мъртъв. Той се ядоса и ми се развика. Но Хектор не беше мъртъв. Той си дойде у дома, точно както казах. Татко мисли, че това е съвпадение. Казах ти, че лъкът ще ти е нужен и ти го тикнах в ръката в нощта, в която ни нападнаха тракийците. Никой никога не вярва в дарбата ми, Андромаха. Независимо какво им кажа.

Андромаха придърпа детето до себе си и я целуна по бузата.

— За съжаление мисля, че си права, Касандра. Всички се плашим от пророчества. Така че от днес нататък няма да поставям под съмнение силите ти и няма да те изпитвам. И ще те науча да използваш лъка. Ще го направя, нали?

— Да, ще го направиш — отвърна Касандра и се усмихна срамежливо.

— А сега трябва да отида и да устоявам на очарованието на баща ти. Ти стой тук и флиртувай с Текос. Ще се върна преди залез.

— Вземи малко вода с теб — каза Касандра. — Гаденето ще се върне отново, докато вървиш.

— Ще избягвам солената риба в бъдеще.