Гръмотевичния щит [bg]

— А това няма да се случи никога!

— Тогава ще се забавлявам, като ти разкажа една история. Може и да ти хареса… все пак е за теб. Преди много години доста преди да се родиш — посетих Тера с красивата ми и прекрасна царица. Пътувахме за Крит, за да видим тогавашния му цар Девкалион, бащата на онзи самохвалко Идоменей. В морето имаше ужасна буря. Казаха ни, че има риск корабът ни да потъне. Хекуба беше бременна и й призля. Не си спомням с кое дете беше. Преживяхме бурята, но трябваше да спрем в Тера за през нощта. Отдадохме почести на главната жрица — жена с остри черти, ако правилно си спомням. След като приключихме с досадните задължения, царицата пожела да се види с млада гадателка, която познавала от дните си като жрица. Двете говориха с часове, всъщност почти цяла нощ. После гадателката — името й беше Мелите — излезе с Хекуба и двете отидоха при огъня на предсказанието. Когато парите я овладяха, Мелите падна на пода и започна да крещи. Много от казаното остана неразбрано, защото жрицата крещеше на езици, които не са били известни на Хекуба. Но точно преди Мелите да изгуби съзнание, гласът й се променил и станал детски. После казала едно красиво стихче. Искаш ли да го чуеш?

Андромаха се умълча за момент. Беше й интересно. И тя познаваше Мелите и си спомняше дори твърде ясно как старата жена предсказа отпътуването й от Тера, седмици преди да дойдат корабът с посланието от Хекуба.

— Да, искам — отвърна тя.

— Мисля, че ще ти е интересно — каза царят. — Под Гръмотевичния щит стои Орловото Дете на сянката с крилете, за да се носи то над градските стени до края на дните и падането на царете. Хекуба много се впечатли от стихчето, но значението й убягна. Години наред се допитваше до мистици и гадатели. Накрая, две години по-късно, в късната зима един хитски гадател най-накрая успя да интерпретира думите така, че да я задоволи. Гръмотевичния щит, каза той, не е предмет, а човек. Жена. Тя ще роди детето на орела. Както знаеш, орелът е символ на царуването. Значи тази жена ще носи сина на цар. Носенето над градските порти означава, че никога няма да го победят в битка, а частта с края на дните означава, че градът ще е вечен.

— Дори и ако предсказанието е вярно, има стотици царе и хиляди млади жени, които служат на Атина — каза Андромаха. — Всички те в един или друг момент са стояли пред статуята й и съответно под Гръмотевичния щит.

— Така е. — Приам се наведе напред. — Но колко от тях са родени с образа на щита на челата си?

Андромаха въздъхна.

— Казаха ми за родилния ми белег, но той е точно това — малко червена кожа с бяла резка върху нея.

Приам поклати глава.

— Моят посланик Хераклитос е бил там в онази нощ. Той видял щита и чул думите на жрицата. Но има и още. Когато Мелите изрече пророчеството си на Тера, тя споменала жена със силата на мъж. Хекуба си спомни това, макар и не достатъчно бързо. Народът на баща ти идва от другия край на морето и мнозина от тях са донесли думи от западния език. Андрос за мъж и махос за сила. Името ти идва от тези две думи. Ти си Гръмотевичния щит, Андромаха, и твоето дете ще е син на цар. Той ще направи моя град още по-велик, вечен и неумиращ.