Гръмотевичния щит [bg]

— Не, приятелю — спря го Хеликаон. — Не я наранявай. Хрътката прави каквото трябва, защитава дома на господаря си. Не и обръщай внимание. Извърни глава и не я гледай в очите.

— За да може да ме захапе за задника?

Хеликаон бавно протегна ръка и същевременно изщрака леко с пръсти. Хрътката застина, но продължи да ръмжи, а козината по врата й беше настръхнала. Внезапно Хеликаон щракна силно с пръсти и извика:

— Тук! Ела! — Кучето веднага дотича при него. — Смелчага си ти — каза му дарданецът и бавно вдигна ръка, за да може да я подуши.

— А ти, боя се, си идиот — изръмжа Гершом. — С такива челюсти можеше да ти отнесе пръстите.

— Знаеш ли какъв е проблемът с отглеждането на благородници в Египет, Гершом? Можете да гледате, но не ви е нужно да виждате. Робите изпълняват всяко ваше желание, носят ви храна, подреждат ви дрехите.

Хрътката стана, отиде до кладенеца и легна на сянка.

— Това е старо куче. Посивяло около челюстите. Не е младо и безразсъдно. Хората сигурно посещават това място постоянно. Никой фермер не би държал зле тренирано куче-пазач без каишка. Посетителите през деня сигурно обикновено са добре дошли. Ако бяхме дошли посред нощ, нещата щяха да са различни. А и имаме коне. Ако това куче искаше да убива, те щяха да усетят и да се паникьосат. Вместо това просто се размърдаха леко и наостриха уши. Значи не сме били в опасност. Трябваше само да покажем на кучето, че нямаме лоши намерения.

Гершом поклати глава.

— Не си убедителен, Хеликаон. Обясняваш действията си и тъй като крайният резултат е добър, излизаш прав. Кучето обаче можеше да страда от зъбобол или да е болно от бяс и тогава не би действало според обучението си. Конете можеше да не надушат намеренията му. Те обикновено не се числят към великите мислители. Методът ти за справяне със ситуацията беше рискован. Моят, да пронижа животното, щеше да постигне същия резултат, но без риск.

— Освен дето щеше да убиеш едно чудесно куче — отбеляза Хеликаон.

— Е, и? Не е мое.

Докато говореха, откъм полетата се появиха двама мъже. И двамата бяха червенокоси, с широки рамене, но първият бе по-възрастен и имаше сиви нишки в косата си.

— Мен ли търсите? — попита той.

Хеликаон се изправи на крака.

— Не. Просто яздехме и искахме да починем малко.

— А, ясно, заповядайте — каза фермерът. — Извадили сте късмет обаче. Цербер отхапа парче от последния пътник, който дойде без предупреждение. — Смехът на Гершом проехтя като тътен. — Не беше смешно — измърмори мъжът. — Струва ми две овце за компенсация. Кучето остарява и забравя тренировката си. Към града ли сте тръгнали?

— Да.

— Тогава по-добре избягвайте гората. Имало е инцидент и навсякъде гъмжи от войници, които спират пътници и задават въпроси.

— Какво е станало? — попита Хеликаон.

— Някакъв чужденец паднал от коня си и умрял. Важен човек. Дошъл е за сватбата, предполагам. Както и да е, губя време тук, така че ще трябва да ме извините. Ела, Цербер — извика мъжът и черната хрътка тръгна след него.