Гръмотевичния щит [bg]

Ужасното осъзнаване, че е бременна, изпълни дните и безсънните нощи на Андромаха с ярост и самоненавист. Как можеше да допусне нещо толкова глупаво? Как бе възможно боговете да я наказват толкова сурово?

Опита се да се убеди, че е влязла в леглото на Хеликаон само заради съвета на Пророка, за да положи топло тяло до умиращия мъж и да го върне към живота. Но самоизмамата никога не й се беше отдавала. Почти от момента, в който видя Хеликаон на плажа на Залива на сините сови, бе копняла да бъде близо до него, гола, кожа до кожа. Дори сега, с ужасните последствия от действието й, висящи над главата й като буревестник, потръпваше от спомена за онзи миг.

Прислужницата й Акса сновеше из покоите и бърбореше, докато събираше разхвърляните дрехи. Доброто й настроение не я бе оставило цяла зима. Съпругът й, за когото се беше страхувала, че е умрял с Хектор, се завърна у дома и радостта й беше огромна. Бебето й бе здраво, съпругът й — жив, и светът сияеше от щастието й.

— Може би днес жълтата рокля — каза тя. — Слънцето блести и мога да сплета косата ти със златна нишка. Така ще улавя светлината.

— Днес не искам плитка — отвърна Андромаха. — И жълтото е твърде ярко. Донеси ми бледозелената.

— Винаги носиш зелено — оплака се Акса. — Видя ли „Ксантос” в залива вчера? Може би господарят Хектор ще дойде на посещение. Жълтата рокля ще го омае.

— Не го искам омаян. И няма да дойде.

Акса изглеждаше изненадана.

— Така ли мислиш?

Андромаха се извърна към нея.

— Колко пъти е посещавал собствения си дворец, откак aз съм тук?

— Няколко. Видях го веднъж.

— Да, идваше да посети Хеликаон, и винаги когато мен ме нямаше.

— О, сигурна съм, че…

— Моля те, Акса, не му измисляй извинения. Това е уреден брак, който Хектор очевидно не желае. Предполагам, че ще отиде във фермата си и няма да го видя преди сватбеното тържество.

Изражението на прислужницата помръкна.

— Не бива да мислиш така, господарке. Хектор е прекрасен човек. Местарес го боготвори. Каза ми, че Хектор те смята за най-красивата жена на света.

— Толкова красива, че не може да понесе да стои в една стая с мен. Достатъчно. Права си — нека е жълтата рокля.

Андромаха не желаеше да носи толкова ярък цвят, но знаеше, че съгласието й ще спре приказките на Акса. Пухкавата слугиня се усмихна щастливо и изтича да донесе дрехата.

Междувременно Андромаха излезе на балкона. Той все още тънеше в сянка, но тя виждаше слънчевата светлина, която започваше да озарява града, и чуваше звуците на работниците, подготвящи мястото за Игрите. Зад тях забеляза и мъжете, които издигаха насипа по дължината на хиподрума, където щяха да се провеждат състезанията с колесници. Градът се изпълваше с пътешественици и състезатели, нетърпеливи да спечелят злато в Игрите. Равнината на север започваше да се превръща в отделен град от палатки и набързо издигнати колиби.