Галерия на мъртвите [bg]

Хендерсън въздъхна и сложи чашата на масата.

— Разговорът не беше много дълъг. Телефонът иззвъня, аз отговорих и първото, което той попита, беше дали проявявам интерес към най-голямата история в живота ми.

— Чакай малко — вдигна ръка Хънтър. — Наистина ли това беше първото, което попита човекът, който се обади? Не попита ли първо с кого разговаря?

— Ами. — Оуен повдигна рамене. — Не с толкова много думи. — Той реши да обясни, преди Хънтър да има възможност да го притисне. — Аз винаги отговарям на обажданията, като казвам кой съм. — Хендерсън демонстрира, като доближи дясната си ръка до лицето си и изпъна палеца и кутрето си, за да имитира телефонна слушалка. — Оуен Хендерсън.

Хънтър кимна. И той отговаряше на обажданията по подобен начин.

— Но ти си прав — призна Оуен. — Щом му казах името си, първите му думи бяха: „Разследващият репортер Оуен Хендерсън?”.

— Попита ли го откъде знае номера на мобилния ти телефон?

— Не, защото това не е трудно. Има ме в указателя, освен това имам уебсайт и профили във Фейсбук и Линкдин. И редакциите на няколко вестника знаят номера ми. Не е проблем някой да го намери.

— Добре, ами гласът му? Забеляза ли дали има нещо странно в него? Твърде басов? Дрезгав? Плътен? Приятен? Можеш ли да кажеш дали е бил променен електронно?

Хендерсън отново се замисли.

— Не. Честно казано, звучеше нормално и под „нормално” имам предвид, че в гласа и в тона му нямаше нищо особено, което бих запомнил. Нищо, което да се откроява. И не мисля, че използваше електронно устройство за промяна на гласа. — Той повдигна рамене. — Звучеше нормално.

Хънтър умело прикри разочарованието си.

— Добре, разкажи ми за останалата част на разговора, и както казах, с колкото повече подробности си спомняш.

Оуен изпи кафето си и продължи от там, откъдето беше прекъснал.

— Попита ме дали наистина съм разследващият репортер. Отговорих, че съм аз, и после, както казах, той ме попита дали проявявам интерес към най-голямата история в живота ми. Това беше много общо казано и затова го попитах за каква история говори. — Хендерсън се премести на стола и смени позата си.

— И какво отговори той?

— Отговорът му беше странен. Защото каза, че първоначално вниманието на обществото ще бъде привлечено от убийствата — серия убийства.

— Първоначално? — попита Хънтър.

— Да, точно тази дума употреби.

— И точно тази комбинация от думи ли използва — „убийства — серия убийства”?

— Да, и това ме заинтригува, затова, разбира се, го попитах за конкретен брой. „Серия” пак беше твърде общо. Той отговори: „Достатъчно, за да смятат ФБР, че случаят е серийни убийства.”

Сега Хънтър разбра защо когато извличаше информация от агент Фишър, питайки я колко трупа са открити, Хендерсън беше започнал да брои от три. Не един или два. ФБР определят един убиец като сериен, ако убие трима или повече души в три или повече отделни случая, с период на „охлаждане” между убийствата.