Галерия на мъртвите [bg]

В гласа му прозвуча присмех.

— Защо мислиш така? — попита Хънтър.

Оуен нарочно задържа напрежението.

— Защото специален агент Фишър ми каза, че един съсед ме видял да влизам в дома на господин Дейвис по-рано днес — най-после разкри той. — Разговарял ли е някой с този съсед?

Хънтър хвърли бърз поглед към еднопосочното огледало. Изпитваше подозрения към историята за съседа. Това беше причината да попита агент Фишър дали някой е говорил с него.

— Мисля, че не — продължи репортерът на свободна практика. — Къщата на господин Дейвис е добре скрита и не се вижда. Намира се зад гъста растителност. Няма как съсед от близката къща да е видял, че някой се приближава до предната врата или прозорците, още по-малко да влиза.

— Ще проверим — отвърна Хънтър, представяйки си какво се е случило, и после бързо продължи по-нататък. — И в колко часа отиде в къщата на господин Дейвис? Около пет и четирийсет?

— Да — потвърди Оуен. — Плюс-минус една минута.

— И защо не каза нищо, когато дойдоха полицаите? Защо не се представи като репортер? Защо разигра играта на мълчание, последвана от театралната тъпотия на „студено четене”?

Хънтър беше сигурен, че знае отговора, но искаше Хендерсън да го каже заради официалния запис на разпита.

— Аз съм разследващ репортер — отговори Оуен. — С това се занимавам. Мъжът по телефона не ми съобщи много информация. Когато дойдоха полицаите, взех решение на място. Знаех, че ще ме приберат. Знаех, че не нося в себе си нищо, по което да ме идентифицират. Каквото и да кажех, нямаше да помогне, затова реших да не казвам нищо. Предположих, че рано или късно ще се появят ФБР. Освен това знаех, че няма как доброволно да ми кажат нещо за онова, което видях в мазето. Ако смятах да изкопча информация, трябваше да ги изиграя.

Усмивката му беше изпълнена със самоувереност.

— Знам, че мога да извлека информация почти от всеки, от когото искам. Преди да стана репортер, си изкарвах прехраната с гадаене на карти „Таро”, гледане на ръка, аури, камъчета… каквото искат клиентите. Реших, че извличането на информация от агент Фишър няма да е по-различно, отколкото от обикновен човек. — Той небрежно повдигна рамене. — И се оказах прав.

Хънтър първо се зачуди колко ще се ядоса агент Фишър, а после се запита каква ли саркастична забележка ще подхвърли Гарсия. Той изчака няколко секунди. Не се разнесоха изстрели. Може би Карлос беше запазил забележката за себе си.

— В края на обаждането всичко стана още по-странно — каза Хендерсън.

— В какъв смисъл?

Оуен се замисли за точните думи, които беше употребил мъжът по телефона. След няколко секунди беше абсолютно сигурен.

— Той каза, че живеем във фалшив свят — изкуствен свят, където истинската, естествена красота е най-чистата и рядка форма на изкуство. Колкото е по-рядка, толкова по-ценна става. Истинската красота не можела да бъде изфабрикувана или копирана и по тази причина изчезвала. Истинската красота трябвало да живее вечно и той се грижел за това. Накрая каза, че се надява, че аз ще мога да разбера и да оценя истинското изкуство.