Галерия на мъртвите [bg]

Доктор Морган беше слаб, с леко прегърбени рамене и посивяла, оредяла коса. Носеше очила с черни рамки, поставени твърде високо на носа му, и се движеше бавно, сякаш краката му не можеха да се справят с тежестта на тялото му.

След като всички се представиха и се ръкуваха, групата, с изключение на специален агент Брандън, последва доктор Морган покрай рецепцията и въртящите се метални врати, които ги отведоха в широк коридор с луминесцентни лампи на тавана и под, застлан с линолеум, толкова чист и лъскав, че обувките им потракваха или скърцаха шумно с всяка крачка.

В коридора ги посрещна студена миризма на антисептик, която се задържа във въздуха и одраска вътрешната част на ноздрите като остри, разгневени нокти. Хънтър и Гарсия мразеха тази миризма. Бяха влизали много пъти в морга, но никой от тях така и не свикна с нея. И съдейки по израженията на федералните агенти, и те не я харесваха.

Робърт се почеса по носа и се постара да диша предимно през устата. Карлос направи същото.

В дъното на коридора завиха надясно и стигнаха до други двойни врати с две прозорчета с матирани стъкла на височината на очите.

— Пристигнахме — каза доктор Морган, отвори вратите и въведе всички в просторна, но ужасно студена зала за аутопсии. Мирисът на антисептик загуби повечето си сила и беше заменен с лека миризма на индустриален сапун.

Залата не беше много по-различна от онези, с които бяха свикнали Хънтър и Гарсия в Лос Анджелис. Големи двойни умивалници в ъгъла, метални тезгяхи с множество инструменти, бял под, облицовани с бели плочки стени и така нататък. Разположението може и да беше различно, но съдържанието беше горе-долу същото.

В средата на стаята имаше маса за аутопсии от неръждаема стомана. Трупът върху нея беше напълно покрит с бял чаршаф. Мощните халогенни лампи, наредени на тавана в кръг над масата, обливаха залата в ярка светлина.

Доктор Морган се приближи до трупа с бавни, колебливи стъпки, сякаш всяка крачка го водеше малко по-близо до тъгата.

Хънтър, Гарсия и двамата агенти на ФБР го последваха и застанаха от дясната страна на масата за аутопсии. Съдебният лекар заобиколи от другата страна, дръпна чаршафа и разкри голото тяло на Тимъти Дейвис. Очите бяха хлътнали дълбоко в орбитите. Устните бяха загубили пълнотата си и кожата изглеждаше като гумена, почти нечовешка, но въпреки всичко това спокойният и отпуснат вид, който Хънтър беше забелязал на лицето на жертвата, когато за пръв път видя снимките от местопрестъплението в джипа, все още беше там. Също като предишните три жертви, Хънтър беше сигурен, че Тимъти Дейвис не е умрял в болки и не е страдал.

Прословутият Y-образен разрез на торса, който започваше от раменете, спускаше се по гърдите и завършваше в долната точка на гръдната кост, беше зашит с дебел, черен хирургичен конец. На дъската в източната стена беше написано окончателното тегло на вътрешните органи Тимъти Дейвис.