Галерия на мъртвите [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #9
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-465-9
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:
— Сериозно? Я стига! Защо да лъжа сега?
Хънтър вече не слушаше.
56
Хънтър, Гарсия и двамата агенти на ФБР току-що се бяха върнали в стаята за наблюдение, когато от оперативния офис на ФБР във Финикс се обадиха на Уилямс.
— Чудесно — каза той по телефона, след като слуша десетина секунди. — Изпратете ми всичко в имейл. Агент Уилямс затвори и се обърна към останалите от групата: — Той казва истината. — Уилямс обърна глава към мъжа от другата страна на еднопосочното огледало. — Наистина гледаме Оуен Хендерсън, трийсет и шест годишен от Финикс. Не излъга и за адреса и професията си. Изпратих двама агенти в дома му. Всеки момент трябва да получа имейл с основната информация за него.
— Добре — каза агент Фишър, която се беше подпряла на масата в средата на стаята и гледаше Хънтър. — Но няма да правиш никакви сделки с този боклук. Нямаш такива пълномощия. Не и без изрично да си упълномощен от директора Кенеди.
— Знам — отговори той и кимна.
Преди агент Фишър да добави още нещо, се намеси Гарсия.
— Няма да има сделки, специален агент Фишър — бавно каза той, за да наблегне, че изразява очевидното. — Той ни изигра — обясни Карлос, но веднага премисли думите си и реши да добави малко ирония. — Всъщност изигра теб, но да оставим това настрана. Сега ние ще го изиграем.
— Майната ти — отвърна тя. — Не ме е изиграл.
— Няма значение — каза Гарсия. — Дори ако не му дадем нищо, сега заекът излезе от дупката. Вече не можем да потулваме историята. Затова преди той или някой друг репортер да напише някаква скапана статия за нов сериен убиец, който е оставил жертви в четири щата, предлагам да свикаме пресконференция утре или вдругиден и да дадем на медиите историята, която искат да отразят. Сега това е единственият начин, по който ще имаме контрол върху ситуацията.
Агент Фишър и партньорът й от ФБР се спогледаха. Знаеха, че Гарсия е прав.
— Сутринта ще се обадя на директора Кенеди — каза агент Уилямс.
— Имате ли нещо против, ако се върна при задържания и говоря с него? — попита Хънтър.
— Тъй като ти му предложи фалшивата сделка, логично е ти да говориш с него — отвърна агент Уилямс.
Всички погледнаха агент Фишър.
— Добре — огорчено каза тя. — И без това ще трябва да го направи някой друг, защото ако отида там, ще го зашлевя, за да премахна тъпата подигравателна усмивчица от идиотското му лице.
— Хубаво — рече Хънтър. — Връщам се веднага.
Преди Робърт да стигне до вратата, специален агент Майк Брандън я отвори. Носеше поднос с пет вдигащи пара чаши кафе.
— Реших, че ще ви е от полза — каза той и сложи подноса на масата.
— Абсолютно — отговори Гарсия и взе една чаша.
Специални агенти Уилямс и Фишър последваха примера му.
— След около половин час ще имаме снимките от фотоапарата му — съобщи агент Брандън и пусна четири кубчета захар в кафето си. — Освен това ми се обади доктор Морган — продължи той, разбърквайки захарта в чашата си. — Приключил е с аутопсията, но иска да знае дали ще отидем в моргата довечера или утре сутринта.
Хънтър погледна часовника си.
— Няма да се бавя. Най-много десетина минути.
— Обади му се и му кажи да почака — каза агент Уилямс на агент Брандън. — Ще отидем след малко.
57
Оуен Хендерсън седеше наведен напред на стола и се беше втренчил в окованите си с белезници ръце, когато Хънтър отново влезе в стаята за разпити.
— Кафе? — предложи Хънтър и кимна към чашата, която държеше в дясната си ръка.
Очите на Оуен блеснаха.
— С удоволствие.
Робърт затвори вратата, сложи чашата върху металната маса и използва ключовете, които беше взел от униформения полицай навън, за да отключи белезниците на Хендерсън.
— Благодаря — каза Оуен и разтърка китките си. — Наистина бяха много неудобни.
— Не са направени за удобство — спокойно отговори детективът.
Хендерсън му се усмихна мрачно и взе кафето.
— Чисто е — каза Хънтър. — Няма захар и сметана.
— Чудесно.
Оуен отпи една глътка, затвори очи и чертите на лицето му омекнаха, сякаш чашата съдържаше най-вкусната течност на света.
— Съжалявам, че ще прекъсна момента ти с кафето — каза Хънтър, който беше решил да стои прав, вместо да седне на стола срещу Оуен. — Но нямаме абсолютно никакво време за губене. Ти вече свърши страхотна работа в това отношение.
Хендерсън отново отпи от кафето и се облегна назад на стола.
— Какво ще кажеш да започнем отначало? — продължи Робърт. — Как чу за Тимъти Дейвис? Как се сдоби с адреса му?