Галерия на мъртвите [bg]

Хънтър не обърна внимание на смразяващия й поглед и се приближи до масата.

— Някак си си се озовал на местопрестъпление още преди полицията да отиде там.

Задържаният се досети накъде вървят нещата.

— Има само два начина, по които това може да стане възможно — продължи Хънтър. — Първо, ти наистина си човекът, когото търсим, и в такъв случай с теб е свършено и случаят е приключен. Или второ, дали са ти информация и в такъв случай трябва да знаем всяка подробност за информацията.

Мъжът отмести очи от детектива и се почеса по лявата ръка.

— Добре, разбирам какво искаш от мен, но какво ще получа в замяна?

— Ще получиш достатъчно информация за много достоверна новинарска статия — отговори Хънтър. — Имена на жертви, места, дати… знаеш какво е необходимо.

Арестантът продължи да го гледа с изключително внимание, толкова съсредоточено, че не видя гневния поглед, който агент Фишър отправи на детектива от лосанджелиската полиция.

— И ще ми върнете снимките — рече мъжът. — Всичките.

— Ще си получиш снимките — прие Хънтър.

Ерика Фишър имаше такъв вид, сякаш се готвеше да сложи край на разговора, но агент Уилямс й направи знак да почака.

— Но има едно условие — добави детективът.

— Нима? — Мъжът не изглеждаше много изненадан. — И какво е то?

— Ще ни дадеш няколко дни, преди да публикуваш статията — отговори Хънтър. — Или ще изложиш на риск разследването, а ние в никакъв случай няма да позволим това да се случи.

Задържаният започна да барабани с пръсти.

— За колко дни говорим?

— Необходима ни е една седмица — отвърна Хънтър.

Мъжът поклати глава.

— Не. Давам ви три дни.

— Това не са преговори. — Гласът на Хънтър беше толкова властен, че Оуен примига. — Няма да застраша разследването нито заради теб, нито заради някой друг. Такава е сделката. Това или нищо. Никаква информация. Никакви снимки. Нищо. Желая ти успех да намериш някого, който ще публикува неубедителната ти статия. — Робърт тръгна към вратата. Останалите обърнаха гръб на арестанта и го последваха.

— Добре, добре — извика мъжът. В гласа му прозвуча поражение. — Давам ви седем дни от днес. И без това ще имам повече време да напиша статията.

Всички спряха и се обърнаха към него.

— Е, какво ще кажеш да ускорим нещата? — попита Хънтър.

Мъжът кимна.

— Оуен Хендерсън, Западна седемнайсета улица 531 в Кларк Парк, Финикс, Аризона. Аз съм разследващ репортер-фотограф на свободна практика. Публикувал съм статии в „Ню Йорк Таймс”, „Ел Ей Таймс”, „Чикаго Трибюн”, „Вашингтон Пост”, „Маями Хералд” и други.

С периферното си зрение Хънтър видя, че агент Уилямс извади мобилния си телефон, преди да излезе от стаята.

— Добре — каза Хънтър. — Дай ни пет минути.

— Хей — извика мъжът. — Ами белезниците?

Робърт спря до вратата. Той вървеше последен от групата.

— Ако всичко се окаже така, както казваш, Оуен, лично ще ти ги сваля. Връщам се след пет минути.