Галерия на мъртвите [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #9
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-465-9
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Галерия на мъртвите [bg]». Краткое содержание книги:
Когато съдебният лекар смъкна чаршафа, Хънтър веднага забеляза невероятното обезцветяване на кожата на трупа.
— Патолог съм от трийсет и една години — започна доктор Морган — и през тези години съм виждал неща, които наистина са трудни за вярване, но това тук… — той поклати глава, — би трябвало да е от холивудски филм, не от реалния живот. — Патоанатомът се премести отпред на масата. — Ако някой от вас ми помогне да преобърнем тялото, бих искал да започна с онова, което е видимо.
Хънтър и Гарсия пристъпиха напред, за да помогнат на лекаря. След като преобърнаха трупа, доктор Морган огледа гостите и след това продължи:
— Съдейки по липсата на изненада на лицата ви, предполагам, че сте очаквали да видите разрезите върху гърба на жертвата.
В стаята настъпи тишина за няколко секунди.
— За жалост това не е първата жертва на този убиец, докторе — отговори агент Фишър, без да откъсва очи от трупа на масата. — Разрезите са един от почерците му. Затова да, очаквахме да ги видим.
Тя мълчаливо се опита да разчете резките, но този път линиите на гърба на жертвата изглеждаха по-дълги, по-компактни, по-близо една до друга и с по-малко веднага разпознаваеми букви. Агент Фишър примига, опитвайки се да прогони умората и главоболието, но не успя. Щеше да се нуждае от много повече време, за да разкодира написаното.
Инстинктивно, като амбициозен, състезаващ се ученик, тя погледна Хънтър. Очите му бавно се придвижваха от един разрез на друг и изражението му беше сериозно и съсредоточено.
— Може ли да попитам какво представляват? — опита късмета си доктор Морган. — Някакво послание?
— Нещо такова — отговори агент Фишър.
— Знаете ли какво означават?
— Още не, докторе. — Тя поклати глава. — Убиецът пише различни послания върху всяка жертва. Никога не е едно и също нещо.
Агент Фишър отново погледна крадешком Хънтър. Очите му се бяха отместили от тялото на Тимъти Дейвис и сякаш не бяха фокусирани. Изражението му се беше променило от дълбоко съсредоточено в дълбоко замислено. Ерика Фишър разбра, че той отново е разчел посланието.
Как го прави толкова бързо, по дяволите?
Изведнъж замисленият вид изчезна. Хънтър примига два пъти и погледна Гарсия.
Карлос беше негов партньор отдавна и разчиташе повечето му изражения. Без да пророни нито дума, Хънтър току-що му каза, че в разрезите няма логика.
Двамата агенти на ФБР също забелязаха странното изражение на Хънтър и макар да не бяха сигурни какво означава, разбраха, че нещо не е наред. Тайната на разследването обаче все още беше от изключително важно значение, затова никой не попита нищо. Знаеха, че скоро ще разберат.
— Щом сте виждали подобни разрези и преди — продължи доктор Морган, — тогава вероятно вече знаете, че убиецът използва много остър инструмент, за да ги направи. Нещо остро и прецизно като медицинските скалпели, които използваме тук в моргата. Всеки разрез е направен с едно-единствено разсичащо движение.
Двамата агенти на ФБР леко кимнаха.
— Сигурен съм, че познавате и метода на действие на убиеца — продължи лекарят. — Знаете как отнема живота на жертвите.
— Асфиксация чрез задушаване — отговори агент Фишър.
— Да, докторе, познаваме метода му на действие.
Доктор Морган я погледна учудено.
— Асфиксация?
Дори въздухът в стаята стана неподвижен.
— Не е ли бил задушен? — попита Хънтър.
— Не — отговори патоанатомът.
— Сигурен ли сте? — попита агент Фишър.
Лекарят придоби обиден вид.
— Чухте ли, когато казах, че съм патолог от трийсет и една години? Да, напълно сигурен съм, специален агент Фишър.
— Съжалявам, докторе — каза тя, чувствайки се неудобно.
— Не исках да прозвучи като неуважение. Толкова съм изненадана, пък и съм много уморена.
— Няма проблем — отговори доктор Морган. — Всичките ли предишни жертви са умрели от задушаване?
— Да — отвърна агент Фишър. — Всички до една.
Съдебният лекар отново показа разрезите на гърба на Тимъти Дейвис.
— Тъй като сте виждали нещо подобно на това и преди, разбирам как този странен код в стил „Зодиакалния убиец” не ви шокира, но ако сте мислели, че тази жертва е била задушена, тогава ви очаква огромна изненада.
59
— Мисля, че е време за почивка — каза мъжът, когото ФБР наричаше Хирурга, излезе от магистралата и подкара по отклонението, което водеше до закусвалня за шофьори на камиони с потрепваща неонова табела отпред. От три часа той караше, без да спира, и му оставаха още най-малко три. Беше гладен, но не чак толкова отчаяно. Всъщност повече се нуждаеше от тоалетна и кафе.