Всичко от начало [bg]

Въпреки решението си да остави Марко да се занимава с тях, Табита откопча мрежата и се спусна долу. Той я следваше по петите.

Там цареше хаос. Бяха разпердушинили толкова грижливо подредения доскоро багаж. Всичко лениво се носеше във въздуха като величествено торнадо, проникнало в театрален гардероб. Части от костюми се промушваха през спиралите на електрически кабели, малка китара пъхаше гриф в съблазнително олюляващ се ботуш. Препариран заек с надежда подуши новодошлите в търсене на нещо, около което да орбитира.

Табита си запробива път през всичко това и едва не се блъсна в летящ робот, един от нейните, който безпомощно се преобръщаше във въздуха. Именно той надаваше алармения сигнал. Тя го хвана и го изключи, като се мръщеше на Могул и Саския.

Близнаците не гледаха към нея. Бяха ужасно заети. Носеха бели ластични потници, панталоните на сините си пижами и очевидно обувки за нулева гравитация. Единият стоеше на пода, другият на тавана. Бяха се повдигнали на пръсти, протягаха се един към друг и се целуваха. Едва се докосваха. Косите им се преплитаха около главите им като мек, змиевиден ореол.

— Незабавно подредете трюма — строго нареди Табита, като предизвикваше, просто предизвикваше Марко да подхвърли нещо за състоянието на собствената й каюта. Но той хвана заека и не каза нищо. Най-после му беше запушила устата. Тя скри триумфа си, като върна робота до стената. Близнаците очевидно го бяха накарали да им опъне хамаци за нулева гравитация между двата крана и той бе изгубил равновесие. Табита забеляза пътната кутия от бял порцелит, която се беше издигнала към стълбата и безнадеждно бе заседнала там. От Кстаска обаче нямаше и следа.

— Убедени сме, че е добре — успокоително каза Саския.

Откриха я отзад. Кой знае как се беше вмъкнала в двойната стена между трима и горивната камера. Стоеше с главата надолу и изглеждаше потънала в унес.

Херувимът, който няма никакви други претенции към средата си, освен редовна баня с ултравиолетови лъчи, малко йонно облъчване и една-две глътки междузвезден водород, се бе насочил към клетките на енергийните радиатори, привлечен от обилната плазма, плискаща се в тях. И сега висеше, облян в ярка виолетова светлина, отметнал глава назад в екстаз, протегнал напред малките си черни ръце.

— Махни я оттам, Марко!

Той проточи шия през люка.

— Кстаска! Хей, ела насам. Трябва да излезеш оттам.

Съществото се завъртя. Костюмът му излъчваше лилаво сияние. Кстаска оголи малките си зъби.

— Не съм готова — отчетливо заяви тя.

Марко коленичи на ръба и пъхна ръка вътре.