Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Госпожа Ефросиния Лукаревич, видна благородничка от Лучарице, всеки ден в пет часа следобед, щом сянката на кулата на Минчета паднела от другата страна на крепостта, вземала порцеланова лула, пълнела я с най-жълт тютюн, презимувал в стафиди, палела я с парче тамян или треска борина от остров Ластово, давала на някакво момче от Страдун сребърна пара и пращала запалената лула на Самуел Коен в затвора. Момчето я предавало запалена на Коен и я връщало изпушена от затвора обратно в Лучарице на упоменатата госпожа Ефросиния.
Тази госпожа Ефросиния, по произход от властелинския род Геталдич-Крухорадич, била омъжена в дома на дубровнишки благородници от рода Лукари и се прочула както с необикновената си красота, така и с това, че никой никога не бил виждал ръцете й. Говорело се. че на ръцете си има по два палеца, че вместо малкия пръст на същото място растял още един палец, така че всяка ръка можела да бъде и лява, и дясна. Казват, че това можело да се види добре на един портрет, довършен тайно от госпожа Лукаревич; там се виждало как държи до гърдите си някаква книга, прихваната с ръка с два палеца. Като изключим този разказ, госпожа Ефросиния живеела подобно на всички други от нейното съсловие, не е имала, както се казва, звънче на ухото. Само понякога като омагьосана си позволявала да посещава маскарадите, които правели евреите в гетото. По това време дубровнишките власти не забранявали тези еврейски театрални представления и госпожа Ефросиния веднъж дори предоставила на комедиантите и маскираните една своя дреха, "синя, на жълти и червени ивици", за главната женска роля, която се изпълнявала също от мъже. През февруари 1687 година в "пасторалната игра" женската роля се паднала на Самуел Коен и той играл овчарката, облечен в споменатата синя рокля на госпожа Лукари. Отбелязано е в доносите, представени на дубровнишките власти, че на шпионите им направило впечатление, как странно се държал "жидът Коен", "не както в комедия". Маскиран като овчарка, "цял в свила, ширитчета и гайтани, сини и червени, под белило и червило, та лицето му не можело да се познае", Коен имал да "изрецитира" любовно признание, "изпято в стихове", към някакъв пастир. Но вместо към него посред представлението той се обърнал към госпожа Ефросиния (в чиято рокля бил облечен) и за обща изненада й подарил огледало и "думи любовни", както следва:
Госпожа Ефросиния приела учудващо спокойно тази постъпка и богато възнаградила изпълнителите с портокали. Нещо повече, когато напролет дошло време за миропомазване и госпожа Лукари повела дъщеря си на черква, всички видели, че тя носи в черквата и някаква кукла, облечена в синя рокля, скроена точно от онази материя на жълти и червени ивици, в която "рецитирал жидът Коен на маскарада в гетото". Като видял това, Коен викнал, показвайки куклата, че неговото чедо водят на миропомазване, че това дете на неговата любов - неговото "отроче обично", водят в храма, макар и християнски. Същата вечер госпожа Ефросиния срещнала Самуел Коен пред черквата "Света Богородица" тъкмо в часа, когато гетото се затваряло, подала му края на своя колан да го целуне, отвела го на този колан като на юзда и в първата сянка му дала ключ, като му посочила къщата в Приеко, където щяла да го чака следващата вечер.
В уреченото време Коен се намерил пред една врата, която имала ключалка на дръжката на бравата, така че ключът трябвало да се мушне с обърнато нагоре перо, а самата дръжка да се издърпа нагоре, за да се влезе. Озовал се в тесен коридор, чиято дясна стена била като всички стени, а лявата била съставена четвъртити каменни колонки стьлбовидно се разширявала наляво. Като погледнал през тези колонки, пред него се открило свободно пространство, в дъното на което под светлината на месечината бучало морето. Но това море не се простирало към хоризонта: то стояло в него отвесно като завеса, чийто долен край се набира, люлее се и завършва с пяна. На колонките под прав ъгъл било прикрепено нещо като желязна ограда и тя пречела да се доближи съвсем; по това Коен заключил, че цялата лява стена на коридора всъщност е стълбище, поставено отвесно на страничната му част, така че било неизползваемо, защото стъпалата били изправени вляво от краката, а не под тях. Той тръгнал покрай тази стена-стълба, отдалечавайки се все повече от дясната страна на коридора, и някъде по средата на пътя отведнъж изгубил почва под краката си. Паднал ребром върху едно стъпало-колонка и при опита си да стане разбрал, че по-нататьк подът не може да се използва за стъпване, защото се превръщал в стена, въпреки че не се бил променил. Стъпаловидната стена пък се била превърнала в използваема стълба, оставайки каквато си е била, само светлината, която по-рано се виждала в дъното на коридора, сега се намирала високо над Коен. По тези стълби той се изкачил лесно до светлината и до стаите на горния етаж. Преди да влезе, погледнал през оградата в дълбината и видял морето такова, каквото го знаел: то бучало, разлято в бездната под краката му. Когато влязъл, госпожа Ефросиния седяла боса и плачела в косата си. Пред нея на трикрако столче имало цървул, в цървула - малък хляб, а на носа на цървула горяла затъкната вощеница. Под косата се виждали разголените гърди на госпожа Ефросиния, които имали клепки и вежди, като че са очи, и от тях като черни погледи капело някакво черно мляко. С ръцете си с по два палеца чупела парчета хляб и ги пускала в скута си. Когато се наквасвали от сълзите и млякото, ги хвърляла на пода пред краката си, а краката й имали на пръстите вместо нокти зъби. Със събрани стъпала дъвчела с тези зъби лакомо хвърлената храна, но понеже нямала никаква възможност да я гълта, сдъвканите залци се търкаляли в прахта около нея...