Хазарски речник [bg]

Госпожа Ефросиния приела учудващо спокойно тази постъпка и богато възнаградила изпълнителите с портокали. Нещо повече, когато напролет дошло време за миропомазване и госпожа Лукари повела дъщеря си на черква, всички видели, че тя носи в черквата и някаква кукла, облечена в синя рокля, скроена точно от онази материя на жълти и червени ивици, в която "рецитирал жидът Коен на маскарада в гетото". Като видял това, Коен викнал, показвайки куклата, че неговото чедо водят на миропомазване, че това дете на неговата любов - неговото "отроче обично", водят в храма, макар и християнски. Същата вечер госпожа Ефросиния срещнала Самуел Коен пред черквата "Света Богородица" тъкмо в часа, когато гетото се затваряло, подала му края на своя колан да го целуне, отвела го на този колан като на юзда и в първата сянка му дала ключ, като му посочила къщата в Приеко, където щяла да го чака следващата вечер.

В уреченото време Коен се намерил пред една врата, която имала ключалка на дръжката на бравата, така че ключът трябвало да се мушне с обърнато нагоре перо, а самата дръжка да се издърпа нагоре, за да се влезе. Озовал се в тесен коридор, чиято дясна стена била като всички стени, а лявата била съставена четвъртити каменни колонки стьлбовидно се разширявала наляво. Като погледнал през тези колонки, пред него се открило свободно пространство, в дъното на което под светлината на месечината бучало морето. Но това море не се простирало към хоризонта: то стояло в него отвесно като завеса, чийто долен край се набира, люлее се и завършва с пяна. На колонките под прав ъгъл било прикрепено нещо като желязна ограда и тя пречела да се доближи съвсем; по това Коен заключил, че цялата лява стена на коридора всъщност е стълбище, поставено отвесно на страничната му част, така че било неизползваемо, защото стъпалата били изправени вляво от краката, а не под тях. Той тръгнал покрай тази стена-стълба, отдалечавайки се все повече от дясната страна на коридора, и някъде по средата на пътя отведнъж изгубил почва под краката си. Паднал ребром върху едно стъпало-колонка и при опита си да стане разбрал, че по-нататьк подът не може да се използва за стъпване, защото се превръщал в стена, въпреки че не се бил променил. Стъпаловидната стена пък се била превърнала в използваема стълба, оставайки каквато си е била, само светлината, която по-рано се виждала в дъното на коридора, сега се намирала високо над Коен. По тези стълби той се изкачил лесно до светлината и до стаите на горния етаж. Преди да влезе, погледнал през оградата в дълбината и видял морето такова, каквото го знаел: то бучало, разлято в бездната под краката му. Когато влязъл, госпожа Ефросиния седяла боса и плачела в косата си. Пред нея на трикрако столче имало цървул, в цървула - малък хляб, а на носа на цървула горяла затъкната вощеница. Под косата се виждали разголените гърди на госпожа Ефросиния, които имали клепки и вежди, като че са очи, и от тях като черни погледи капело някакво черно мляко. С ръцете си с по два палеца чупела парчета хляб и ги пускала в скута си. Когато се наквасвали от сълзите и млякото, ги хвърляла на пода пред краката си, а краката й имали на пръстите вместо нокти зъби. Със събрани стъпала дъвчела с тези зъби лакомо хвърлената храна, но понеже нямала никаква възможност да я гълта, сдъвканите залци се търкаляли в прахта около нея...