Хазарски речник [bg]

Така дубровнишкият сефарад Самуел Коен останал какъвто си бил. Но независимо от това мълвата не спряла, когато той се отметнал. Името му било по-бързо от самия него и с това име вече ставали неща, които тепърва щели да се случат на Коен. Чашата преляла на Заговезни през 1689 година в Неделята на светите апостоли. Веднага след Заговезни дубровнишкият артист Никола Риги бил изправен пред съда и дал показания във връзка с простъпката, която извършил със своята трупа. Бил обвинен, че в комедията подиграл видния дубровнишки евреин Папа-Самуел и други евреи, като ги включил в маскарада, а Самуел Коен измъчвал пред целия град. Артистът се защитавал, твърдял, че нямал представа, че под карнавалната маска е Коен. Както всяка година, щом се промени цветът на вятъра и младежите устройват увеселения, Риги и артистът Кривоносович подготвили и този път "джудиат", карнавална игра с герой евреин. Тъй като Божо Попов-Сарака с дружината си млади благородници тази година се отказал, хората от простолюдието решили за Заговезни сами да си подготвят карнавал. Наели волска кола, издигнали бесило в нея, а Кривоносович, който и по-рано бил играл евреин, си набавил риза от корабно платно и шапка от рибарска мрежа, направил си рижа брада от коноп и написал завещанието, което в "джудиатите" евреинът обикновено чете преди смъртта си. В уреченото време се срещнали, вече предрешени с маските на лицата, и Риги се клел пред съда, че мислел, че в колата возят, както и друг път се случвало на Заговезни, Кривоносович, който, преоблечен като евреин, стои под бесилката и понася удари, заплювания и други унижения според изискването на пиесата. Натоварили значи всички артисти, палача и “Чифутина" на колата и потеглили през града от черните към белите монаси, играейки комедията. Обиколили площада и се запътили към "Света Богородица" и Лучарице. Пътем Риги, в ролята на палач, при големия фонтан откъснал носа от маската на мнимия евреин (на артиста Кривоносович, маскиран като евреин, както смятал), при Табора му опърлил брадата, при малкия фонтан го оставил на тълпата да го плюе, на площада пред двореца (ante Palatium) му откъснал ръката (направена от слама в чорап) и не забелязал нищо необикновено, освен че при друсането на колата от устата на маскирания излизали къси неволни подсвирквания. Когато в Лучарице пред дома на властелина Лукаревич дошло време "чифутинът" да бъде обесен според обичайния сценарий, Риги му нахлузил примката на врата, все така сигурен, че под маската се намира артистът Кривоносович от тяхната трупа. Но тогава вместо завещание онзи под маската прочел някакво стихотворение или нещо бог знае какво, и то обръщайки се, както си бил с примката на врата, към госпожа Ефросиния Лукаревич, която с коса, измита с яйце от зелен кълвач, стояла на балкона на двореца си. Този текст в никакъв случай не приличал на завещанията на евреина от "джудиата", а, напротив, гласял: