Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Фин на телефона.
От другата страна се чуваше странен шум: деца плачеха, възрастни говореха високо и притеснено, чуваха се някакви съобщения по радиоуредбата, сирени на линейки. Това беше болница.
— Това адвокатска кантора ли е? — попита непознат женски глас.
— Да — отвърна Фин. — Кой е?
— Обаждам се от градската болница. При вас работи ли Лиса Кранц?
— Да. Защо, нещо случило ли се е? — Той хвърли поглед към Козловски, който усети тревогата му и реагира по същия начин.
— Тя е добре — отвърна жената. — Или поне бързо ще се оправи. Участвала е в някакво сбиване.
— Какво сбиване?! — попита Фин. — За какво говорите? — Той отново погледна Козловски и поклати глава, за да го успокои. Съдейки по изражението му обаче, опитът беше неуспешен.
— Не знам точно, сър. Само с тази информация разполагам. Тя омъжена ли е?
— Може да се каже.
— Лекарят ми нареди да повикам съпруга й, за да е тук, когато тя се събуди.
— Да се събуди? Тя в безсъзнание ли е? Но какво става?
— Съжалявам, аз само повтарям думите на лекаря. Той в момента е при друг пациент и тук е една малка лудница. Ще трябва да дойдете в болницата, за да ви дадем пълна информация.
— Добре, веднага тръгваме — отвърна Фин. — Той се канеше да затвори, но в последния миг го прониза тревожна мисъл. — Почакайте! — каза той. — Ами момичето как е?
От другата страна на линията последва дълга пауза.
— Какво момиче? — попита жената.
— Какво ти казаха? Тя добре ли е? — попита Козловски.
— Да.
Бяха готови да тръгнат. Фин пренасочи обажданията от кантората към мобилния си телефон и заключи външната врата. Козловски вече беше зад волана на колата.
— Казаха ли ти какво се е случило? — попита той. Гласът му привидно беше спокоен, но Фин забеляза как говори през стиснати зъби. Мускулите на челюстта и на раменете му се стягаха и отпускаха ритмично.
Фин поклати глава. Той се притесняваше за Лиса, но сестрата каза, че тя ще се оправи. Основната му тревога беше за Сали.
— Сигурно ще тръгне сама към кантората или към апартамента ми — каза той.
— Кой? — Цялото съзнание на Козловски в момента беше ангажирано с Лиса.
— Сали — отвърна Фин. — Ако Лиса не е могла да стигне до училището, за да я вземе, тя сигурно е тръгнала пеша за Чарлстън.
Козловски само сви рамене.
— Сигурно.
— Сещаш ли се къде другаде би могла да отиде?
— Задаваш ми въпрос с повишена трудност. Нали я видя? Тя от доста време е волна птица и със сигурност има много места, където да отиде — все кофти места.
— Аз отговарям за нея — каза Фин.
— Сигурен съм, че е добре. Нищо няма да й се случи.
Мобилният на Фин звънна в джоба му. Той го извади и погледна кой е. Обаждането беше пренасочено от кантората. Можеше да е от болницата.
Той прие обаждането.
— Фин на телефона. — В отговор чу само тишина и статичен шум. Понеже пътуваше, сигналът беше слаб. — Ало?
— Момичето е при мен — каза мъжки глас.
— Кой е? — От акцента Фин се досети веднага, но освен да продължи разговора, друго не му мина през ума.
— Девън знае кой съм. Кажи му, че тя е при мен. Кажи му, че си искам картините. Ако получа картините, ще я пусна жива и невредима. Ако ли не, ще я убия.
— Нищо не разбирам, какви картини? — блъфира адвокатът.
— Девън знае. — Гласът на непознатия го накара да потрепери.
— А ако Девън не знае? Ами ако няма никакви картини?
— Тогава лошо. Най-вече за момичето. Тя му е дъщеря, нали? Или ще ми даде картините, или ще я разменя за него. Ако прекарам известно време с него, сам ще разбера дали знае за картините или не. В противен случай тя ще умре. Така му кажи.
— Ще му кажа.
— Още нещо — добави мъжът. — Не се обаждайте в полицията. Разбера ли, че някой от вас им е казал, ще я убия. После ще дойде ред на Девън. После ще очистя жената, която видях днес, после и нейния мъж. После ще се заема с теб. Ясен ли съм?
— Пределно — отвърна Фин.
— Хубаво.
— Трябва ми време, за да го измъкна от затвора.
— Давам ти един ден. После ще ти се обадя.
— Не знам дали ще стане толкова бързо.
— Един ден, господин Фин. После ще видя сметката на момичето.
— Ще видя какво мога да направя.
— Гледай да се постараеш. Ще ти се обадя утре вечерта, в шест часа. Измъкни Мали и бъди готов с отговор. Иначе пази се, защото идвам. — Линията прекъсна.