Господарят на дъжда [bg]

Фийлд не знаеше какво да каже.

— Бил ли си влюбен, Фийлд?

— Не знам.

— Значи не си. — Капризи въздъхна. — С Джейн имахме всичко, за което можехме да си мечтаем… прекрасно дете… Сякаш Господ ни го беше изпратил. Вярваш ли в Господ, Фийлд?

— Не.

— Смяташ, че там няма нищо, само мрак?

— Не знам какво има там, но не мисля, че е Господ.

— Джейн би сторила всичко, за да те направи вярващ. Малкото ни момченце беше толкова прекрасно, че изпълваше целия ни живот. Нямахме нищо против, че ще е единственото. Трябваше да приемем, че ще си останем само с него. Бяхме щастливо семейство.

Той се беше втренчил в една точка над рамото на Фийлд. Мълчанието се проточи.

— Отидохме на едно тържество. Кръщене. Имаше, разбира се, контрабанден алкохол и аз винаги посягах към чашката. Джейн не одобряваше, но предполагам, че уискито ми помагаше… Помагаше ми да не мисля много за… Бях осъзнал, че Чикаго не е единственото място на света, където правосъдието не достига… — Замълча, събра сили и продължи: — Тя не ми даваше да шофирам пиян, но аз настоях. Спорихме и тя отстъпи. Каза, че не искала да се кара с мен. Не си струвало. — Погледна Фийлд с изкривено от мъка лице. — Измъкнах се без драскотина.

— Много съжалявам.

— Всички съжаляват.

— Знам, но…

— Доволен ли си сега?

Младият мъж не отговори и колегата му продължи:

— Не беше справедливо. Аз съм този, който трябва да съжалява. Струва ми се, че всички, които съм обичал, ми бяха отнети.

— Няма нужда да се грижиш за мен, Капризи.

Американецът го изгледа продължително, после се усмихна:

— Напротив, има. — Изражението му стана по-сурово. — Бъди строг с нея, Фийлд, сигурен съм, че ще направиш каквото трябва. Тя не е дете и несъмнено умее да манипулира хората. Заловихме я в престъпление, за което може да остане за дълго в затвора. Ако знае нещо, направи всичко, за да го измъкнеш.

— Разбирам.

— Нима?

Фийлд сведе очи:

— Не е престъпление да се стремиш към по-добър живот, нали?

— В какъв смисъл?

— Никога не съм имал това, което си имал ти. Съчувствам ти за нещастието — искрено ти съчувствам — аз никога не съм имал нещо подобно. Не мога да си спомня дори един щастлив ден от детството си. Живял съм винаги… под такова напрежение. Баща ми ни потискаше и за пръв път се почувствах свободен тук, когато корабът спря на пристанището. Слязох, поех си дълбоко от замърсения въздух, погледнах високите сгради на брега и ми се прииска да забравя цялото си минало и да започна начисто.

— Няма нищо лошо в това да се стремиш към по-добър живот, просто внимавай да не го търсиш на неподходящо място. Бъди търпелив. Щастието само ще те намери.