Оставих те да си отидеш [bg]

– Какво е сос бешамел? – попита ме ти.

– Откъде да знам? – Денят беше тежък и бях доста изморен.

Сякаш не забеляза това.

– Ще правя лазаня. Както трябва, без продукти в буркани. Набавих си всички съставки, но имам чувството, че рецептата е написана на друг език.

Погледнах към продуктите, подредени на плота: лъскави червени чушки, домати, моркови и сурово говеждо месо. Зеленчуците бяха в кафяви хартиени пликове от пазара и дори месото изглеждаше така, все едно е направо от месарницата, а не от супермаркета. Вероятно беше прекарала целия следобед в приготовления.

Не знам какво ме накара да ти разваля вечерта. Нещо, свързано с гордостта, изписана на лицето ти, или може би увереността ти, спокойствието ти. Беше прекалено спокойна.

– Не съм гладен.

Ти посърна и аз веднага се почувствах по-добре, все едно бях отлепил лепенка или обелил коричка от рана.

– Съжалявам – казах ти аз. – Много усилия ли положи?

– Не, няма проблем – отвърна ти, но беше ясно, че си обидена. Затвори книгата. – Ще я направя друг път. – Надявах се да не се сърдиш цяла вечер, но като че ли беше забравила за всичко и отвори бутилка от евтиното вино, което харесваше. Аз си налях един пръст уиски и седнах срещу теб.

– Не мога да повярвам, че завършвам следващия месец – каза ти. – Времето минава толкова бързо.

– Мислила ли си какво ще правиш след това?

Ти сбърчи нос.

– Не точно. Ще си почина лятото, може би ще попътувам малко.

За първи път чувах, че имаш желание да пътуваш, и се запитах кой ли ти беше вкарал тази идея в главата и с кого смяташе да изпълниш желанието си.

– Можем да отидем в Италия – казах аз. – С удоволствие бих те завел във Венеция. Ще се влюбиш в архитектурата, а и има няколко невероятни галерии.

– Ще бъде страхотно. Сара и Изи ще ходят в Индия за месец, може да се присъединя към тях за две седмици или да по-обиколя малко Европа. – Засмя се. – О, не знам. Искам да правя всичко, това е проблемът!

– Може би трябва да почакаш малко. – Поклатих остатъка от уискито си в чашата. – В крайна сметка всички ще се втурнете да пътувате през лятото, след което ще се върнете и ще започнете да си търсите работа по едно и също време. Може би трябва да изпревариш другите, които ще се шляят по света.

– Може би.

Виждах, че не си убедена.

– Мислех си, когато напуснеш университета, да се преместиш да живееш при мен за постоянно.

Ти повдигна едната си вежда, все едно имаше някаква уловка.

– Логично е, на практика ти вече живееш тук, а и никога няма да си намериш самостоятелна квартира с парите, които ще изкарваш от работата, която си търсиш, така че ще свършиш в някой мизерен апартамент с още няколко души.

– Смятах да се върна у дома за известно време – каза ми ти.

– Изненадан съм, че искаш да имаш нещо общо с майка си, след като е изгонила баща ти.