Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Просто се чудех кой е човекът на ЦРУ.
— Еди Молц, съветникът по политическите въпроси.
Тя се опита да си спомни как изглеждаше Еди Молц. С посивяла коса и доста пълен. Не, това беше съветникът по селскостопанските въпроси. Еди Молц… А, да, той беше на средна възраст — слаб, със зловещо лице. Това навярно сега си го измисли, след като й казаха, че той е човекът на ЦРУ.
— Тук само той ли е служител на ЦРУ, или има и други?
— Не, няма.
Стори й се, че гласът му прозвуча малко колебливо.
Майк Слейд погледна часовника си.
— След тридесет минути трябва да представите вашите акредитивни писма. Флориан ви чака отвън. Дайте оригинала на президента Йонеску и оставете едно копие в нашия сейф.
Мери усети, че стиска зъбите си. Всичко това ми е известно, господин Слейд.
— Йонеску покани и децата ви. Изпратих кола да ги вземе.
Без дори да се консултира с мен.
— Благодаря.
Сградата на Държавния съвет на Румъния се намира в центъра на Букурещ. Построена е от големи каменни блокове и има доста строг вид. Обградена е от желязна стена, а наоколо има въоръжена охрана. Пред самия вход броят на полицаите е доста внушителен. Някакъв секретар съпроводи Мери и децата нагоре по стълбите.
Президентът Александрос Йонеску ги посрещна на втория етаж в дълга правоъгълна стая. Държавният глава на Румъния внушаваше респект. Беше мургав, с къдрава черна коса, а някои от чертите му напомняха на Мери хищния вид на ястреб. Носът му бе най-високомерният нос, който Мери бе виждала през живота си. Очите му блестяха и сякаш хипнотизираха.
— Ваше превъзходителство, позволете ми да ви представя посланика на Съединените щати у нас — каза секретарят.
Президентът взе ръката на Мери и бавно я целуна.
— В действителност сте по-красива, отколкото на снимките.
— Благодаря, ваше превъзходителство. Това са дъщеря ми Бет и синът ми Тим.
— Имате красиви деца — каза Йонеску и я погледна въпросително. — Не ми ли носите нещо?
Мери почти бе забравила. Отвори бързо дамската си чанта и извади оттам акредитивните писма, подписани от президента Елисън.
Александрос Йонеску я погледна разсеяно.
— Благодаря. От името на правителството на Румъния приемам писмата ви. Сега вече официално сте американският посланик в моята страна. — На лицето му се появи широка усмивка. — Във ваша чест съм устроил прием довечера. Ще се срещнете с наши хора, които ще работят с вас.
— Много мило от ваша страна — отговори Мери.
Той отново взе ръката й.
— У нас имаме една поговорка, в която се казва: „Посланикът пристига със сълзи на очи, защото знае, че ще трябва да прекара няколко години на чуждо място, далеч от своите приятели; когато си тръгва, той отново е със сълзи на очи, защото трябва да напусне новите си приятели в една страна, към която вече се е привързал“. Надявам се, че ще се привържете към нашата страна, госпожо посланик — каза Йонеску и я погали по ръката.
— Убедена съм, че ще се привържа към нея. Той смята, че съм просто една хубава жена, помисли Мери с презрение. Ще трябва да се направи нещо по този въпрос.
Мери изпрати децата у дома и прекара останалата част от деня в посолството — в голямата зала за конференции, където имаше среща с всичките си съветници. Присъстваше и полковник Маккини в качеството си на военно аташе.
Всички седяха около дълга правоъгълна маса. На втори план, до стената, бяха седнали десетина по-низши служители от различните отдели.
Съветникът по търговските въпроси — дребен, малко надут мъж, доста гръмко изложи доклад с факти и цифри. Мери оглеждаше стаята и си мислеше: Трябва да запомня имената на всички.
След това дойде ред на Тед Томпсън, съветника по селскостопанските въпроси.
— Румънският министър на селското стопанство е изпаднал в голяма беда, въпреки че не го признава. Тази година реколтата ще бъде катастрофална за румънците и ние не можем да ги изоставим в това тежко положение.
Съветникът по икономическите въпроси Патриша Хатфийлд запротестира:
— Достатъчно помощ им отпуснахме, Тед. Румъния вече се развива в рамките на един доста благоприятен международен договор. Това е страна от ОСП. — Тя погледна крадешком към Мери.