Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи, ако тя не знае нищо, може би сте на грешна следа?
— Или може би просто иска да ни обърка? За да й отделим повече време?
— Повече време? — Ниландер обмисля думите на Тулин, а Хес, който вече е живял доста дълго, рамо до рамо с полицейски началници, е наясно как ще свърши всичко.
От кметството, Тулин и Хес веднага отидоха в Урбанпланен, където живее Джеси Квиум. Никой не отвори вратата на апартамента и жената не отговори на телефонното обаждане. В досието не бяха посочени роднини, а само телефонният номер на социалния служител от общината, който се срещаше с Джеси и дъщеря й седмично, или по-скоро упражняваше контрол над тях. Той каза по телефона, че Джеси по предложение на общинските власти всеки петък в седемнадесет и трийсет трябва да води дъщеря си в танцовото училище на последния етаж на търговския център Амагер.
Те намериха Джеси Квиум и веднага им стана ясно, че нещо не е наред с нея. Младата жена обясни, че е имала чувството, че някой я следи, докато е слизала надолу, за да постави циферблата за паркиране на предното стъкло на колата. Веднага претърсиха всички стълби, коридори и подземния етаж, но не намериха никой подозрителен. В коридорите нямаше камери за видеонаблюдение, а подземният паркинг беше претъпкан с твърде много посетители, които пазаруваха за уикенда.
По време на разпитите в полицейския щаб Джеси Квиум се държи още по-агресивно. Мирише на вино и когато я молят да свали палтото си, се оказа, че полата й е напълно разкъсана. Момичето каза, че току-що се е закачила на вратата, излизайки от колата и иска обяснение защо, по дяволите, са я задържали. Те се опитат да й обяснят за какво става въпрос, но Джеси Квиум твърди, че не знае нищо и не иска да знае. Предполага, че дори не е сигурно, че някой я следи в търговския център. Но тя не се съмнява кой преди около два месеца е написал анонимната жалба до община Копенхаген, призовавайки Оливия да бъде отнета от нея, тъй като пренебрегва родителските си задължения и освен това бие дъщеря си.
— Да, това е една от майките в училище. Те могат лесно да съсипят всеки, когото пожелаят. И всичко това, защото се страхуват, че похотливият им мъж може да хвърли поглед върху някоя по-млада и красива. А те самите дори не могат да пишат без грешки.
— Джеси, не сме сигурни, че някоя от майките на съучениците на Оливия е написала молбата. Кой друг може да бъде, според вас?
Джеси Квиум обаче продължи да настоява за нейната версия и в един момент за нейно удоволствие служителите на общината й повярваха. Въпреки че, разбира се, й беше малко трудно, защото „твърде дълго време се ровиха в мръсното й бельо“.
— Джеси, изключително важно е да кажете истината. Заради себе си. Няма да ви обвиняваме в нищо, но ако в жалбата има дори зрънце истина, възможно е авторът на писмото да ви пожелае зло.
— Какво си позволявате? — Джеси Квиум избухна в сълзи. Никой няма право да я нарича лоша майка. Тя сама отглежда момичето си и не може да се надява на помощ от бащата, той не й е дал и една корона. Вярно е, че през последните две години по уважителна причина: той се намира в затвор в Ниборг, заради продажба на наркотици. — И ако някой се съмнява, можете да попитате Оливия дали се справям добре.
Оливия обаче не е включена в плановете на Хес и Тулин. По същото време шестгодишното момиче седи, все още в танцовия си костюм с един от служителите на отдела в трапезарията със сода и чипс и гледа анимационен филм, вярвайки, че полицията проверява документите на колата на майка й. Дрехите й са износени, с дупки, а самата тя е много слаба и не много добре поддържана, но все още не създава впечатление на дете, което е тормозено. Като се вземат предвид всички обстоятелства, никой не се изненада, че момичето стои тихо и, разбира се, би било непростимо да натовари още повече психиката му с въпроси, как се отнася майка му с него.