Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Не знаех как да го направя. Как да се сбогувам с Чарли и Рене… с Джейкъб… с човешкия живот.
Знаех точно какво искам, но внезапно бях ужасена да си го получа.
На теория, бях неспокойна, дори нетърпелива, да заменя смъртността с безсмъртност. Все пак, това беше ключът към вечния живот с Едуард. Но от друга страна беше фактът, че бях преследвана от знайни и незнайни личности. Предпочитах да не стоя така безпомощна и вкусна, чакайки някой от тях да ме хване.
На теория, всичко това имаше смисъл.
Но на практика… да бъда човек беше всичко, което познавах. Бъдещето зад това беше голяма тъмна бездна, която нямаше да познавам докато не се хвърлех в нея.
Това обикновено знание, днешната дата — която беше толкова очевидна, че би трябвало да съм я потискала подсъзнателно — направи крайния срок, от който нетърпеливо отброявах оставащите дни, да изглежда като дата за стрелба на открит огън.
По неясен начин, усещах само как Едуард ми отваря вратата на колата, как Алис говори от задната седалка, как дъждът барабани по предното стъкло. Едуард изглежда осъзна, че съм там само телом, но не опита да ме извади от разсеяния ми унес. Или може би опита, но аз просто пропуснах да забележа.
Пристигнахме пред къщата ми, където Едуард се излегна на дивана и ме придърпа до себе си. Гледах през прозореца, през светлата сива мъгла и се опитвах да открия къде беше избягала решителността ми. Защо се паникьосвах сега? Знаех, че наближава. Защо трябваше да ме плаши, когато почти беше дошло?
Не знам колко дълго ме остави Едуард да гледам мълчаливо през прозореца. Но дъждът изчезваше в тъмнина, когато той вече не издържа.
Постави студените си ръце върху двете страни на лицето ми и фиксира златните си очи върху моите.
— Би ли ми казала, моля те, какво си мислиш? Преди да полудея?
Какво можех да му кажа? Че съм страхливка? Затърсих се за думите.
— Устните ти са бели. Говори ми, Бела.
Издишах тежко. Колко ли дълго си задържах дъха?
— Датата ме свари неподготвена — прошепнах. — Това е всичко.
Той изчака, лицето му изразяваше тревога и скептицизъм.
Опитах се да обясня.
— Не съм сигурна какво да правя… какво да кажа на Чарли… какво да кажа… как да… — гласът ми се изгуби.
— Не е заради партито?
Смръщих се.
— Не. Но благодаря, че ми напомни.
Дъждът се усилваше, докато той разгадаваше лицето ми.
— Не си готова — прошепна той.
— Готова съм — излъгах незабавно, рефлексна реакция. Знаех, че той не ми е повярвал, затова поех дълбоко въздух и казах истината. — Трябва да съм.
— Не трябва да си нищо.
Можех да усетя паниката, изплуваща в очите ми, когато назовах причините.
— Виктория, Джейн, Кай, който и да е бил в стаята ми…!
— И всички са причини да почакаш.
— Но в това няма смисъл, Едуард!
Той притисна ръцете си по-силно в лицето ми и заговори бавно и предпазливо.
— Бела. Не всеки от нас е имал избор. Видяла си какво е причинило това… особено на Розали. Всички сме се борили, опитвайки да се помирим със себе си, с нещо, над което вече нямахме контрол. Няма да допусна това да се случи и с теб. Ти ще имаш избор.
— Вече съм направила избора си.
— Няма да преминеш през това само защото над главата ти тегне опасност. Ние ще се погрижим за проблемите и ще се погрижим за теб — обеща той. — Когато преминем през това, когато нищо не те насилва, тогава можеш да решиш да се присъединиш към мен, ако все още искаш. Но не и защото си уплашена. Няма да направиш това насила.
— Карлайл обеща — промърморих, противно на навиците си. — След завършването.
— Не и докато не си готова — каза той със сигурен глас. — Определено не и докато се чувстваш застрашена.
Не отговорих. Нямах сили да споря, изглежда не можех да намеря задължението си в този момент.
— Ето — той ме целуна по челото. — Няма за какво да се тревожиш.
Засмях се с треперещ смях.
— Нищо, освен неизбежна гибел.
— Довери ми се.
— Вярвам ти.
Все още гледаше лицето ми и чакаше да се успокоя.
— Може ли да те питам нещо? — попитах.
— Каквото и да е.
Поколебах се, хапейки устна и после зададох различен въпрос от този, който ме тревожеше.
— Какво ще купя на Алис за завършването?
Той се подсмихна.
— Изглежда щеше да ни вземеш и на двамата концертни билети…
— Вярно! — бях толкова облекчена, че почти се усмихнах. — Концертът в Такома. Видях обява във вестника миналата седмица и си помислих, че ще би ви харесало, понеже казахте, че дискът е бил добър.