Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Лицето на Едуард беше невъзможно за разгадаване, докато той мислеше над отговора ми.
— Това ли е всичко? — попита той накрая.
Премигах.
— Не е ли достатъчно?
— Значи не си… изгаряла от желание толкова за самото безсмъртие, колкото за мен?
И тогава, въпреки че предполагах, че той ще се засмее, изведнъж аз бях тази, която изпадаше в истерия.
— Едуард! — казах със задъхване между пристъпите на истеричния смях. — Боже… винаги… съм си мислела… че си… толкова много… по-умен от мен!
Той ме взе в ръцете си и усещах, че и той се смее с мен.
— Едуард — казах, напрягайки се да говоря по-ясно с малко усилие — няма смисъл да живея вечно без теб. Не бих искала и един ден без теб.
— Е, това е облекчение — каза той.
— Все пак… не променя нищо.
— Макар че е хубаво да разбера. И разбирам целите ти, Бела, наистина. Но бих ги харесал много повече, ако опиташ да премислиш и моите.
Бях се успокоила дотогава, затова кимнах и се опитах да запазя несмръщеното си лице.
Течно-златните му очи станаха хипнотизиращи докато ми задържаха погледа.
— Виждаш ли, Бела, аз винаги съм бил такова момче. В моя свят бях вече мъж. Не търсех любов — не, прекалено много исках да съм войник; не мислех за нищо друго, освен за славата от войната, за която набираха бъдещи войници — но ако бях намерил… — той направи пауза, изкривявайки глава настрани. — Щях да кажа, ако бях намерил някого, но не. Ако бях намерил теб, нямам съмнения как бих продължил живота си. Бях това момче, което би — веднага след като откриех, че ти си това, което търся — паднало на колене и би ти поискало ръката. Щях да те искам за цяла вечност, макар че тогава думите нямаше да имат точно същото значение.
Той ми се усмихна с кривата си усмивка.
Гледах го със замръзнали и широко отворени очи.
— Дишай, Бела — напомни ми той усмихнат.
Издишах.
— Можеш ли да видиш през моите очи, Бела, поне малко?
И за една секунда, наистина можех. Видях се в дълга пола и дантелена блуза с висока яка, косата ми стегната на тила ми. Видях Едуард, изглеждащ елегантно в светъл костюм и с букет диви цветя в ръка, седящ до мен на люлка на веранда.
Разклатих глава и преглътнах. Току-що получих ретроспективно видение стил Ан от Грийн Гейбълс.
— Работата е там, Едуард — казах с разтреперан глас, отбягвайки въпроса — че за мен бракът и вечността не са взаимно свързани или взаимно обхващащи се понятия. И тъй като живеем в моя свят за момента, може би трябва да живеем според времето, ако разбираш какво имам предвид.
— Но от друга страна — възрази той — скоро ще оставиш времето зад себе си напълно. Защо трябва моментните обичаи на една местна култура да влияят на решението ти толкова много?
Свих устни.
— Кога в Рим?
Той ми се засмя.
— Не трябва да казваш да или не днес, Бела. Макар че е добре да разбереш и двете страна, не мислиш ли?
— Значи условието ти…?
— Все още е в сила. Разбирам гледната ти точка, Бела, но ако искаш аз да те променя…
— Та-да-тада… — изтананиках изпод дъха си. Започнах сватбения марш, но прозвуча малко като погребална песен.
Времето продължаваше да лети.
Тази нощ отлетя без сънища и после дойде сутринта и завършването ме зяпаше право в лицето. Имах да уча купчини за изпитите, от които знаех, че няма да взема и половината през няколкото дни, които ми оставаха.
Когато слязох долу за закуска, Чарли вече беше излязъл. Беше оставил вестника на масата, което ми напомни, че имам да пазарувам. Надявах се, че обявата за концерта все още беше в сила. Трябваше ми телефонният номер, за да взема глупавите билети. Не изглеждаше много като подарък сега, когато нямаше да е изненада. Разбира се, да се опитам да изненадам Алис не беше най-добрият план, с който да започна.
Щях да отгърна направо на страницата за забавление, но удебеленото черно заглавие грабна вниманието ми. Усетих нотка на страх като се наведох по-близо, за да прочета историята на първата страница.
Изминало е повече от десетилетие, откакто Сиатъл бе място за подвизаване на най-опасните серийни убийци в историята на САЩ. Гари Риджуей, убиецът от Грийн Ривър, беше заловен за убийствата на 48 жени.