Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Само че отново бе обхваната от страховете да съхрани ключа и да отвори „Цифрова крепост“. Страх я беше да изкушава съдбата, защото разбираше, че до момента бяха имали късмет, но че той всеки момент може да свърши. „Северна Дакота“ по някакво чудо се бе появил под носа им и те бяха успели да го заключат. Единственият оставащ проблем сега бе свързан с Дейвид, който трябваше да намери втория ключ. Сюзан се надяваше, че и той е близо до изпълнението на тази задача.

Тръгна към терминалите. Странно бе, че се чувстваше така особено в това добре познато й място. Но в тази тъмнина всичко във „Възел 3“ изглеждаше някак… чуждо. Само че сякаш имаше и още нещо. Сюзан изпита моментно колебание и погледна назад към затворената врата. Измъкване оттук нямаше. „Двайсет минути“, каза си тя.

Обърна се към терминала на Хейл и усети някаква странна миризма — миризма, която определено не бе присъща на „Възел 3“. Запита се дали при тези проблеми със захранването не се е повредил дейонизаторът. Все пак миризмата смътно й бе позната и заедно с нея Сюзан усети да я побиват тръпки. Тя си представи заключения долу в голямата си гореща килия Грег Хейл. „Дали не е запалил нещо?“ Вдигна поглед към решетките на вентилационната система и подуши… Но миризмата идваше от по-близко.

Този път погледна към вратата на кухничката. И веднага позна миризмата: беше смес от одеколон и пот.

Отскочи неволно, защото не беше подготвена за онова, което видя: две очи я наблюдаваха иззад процепа на вратата. Трябваше й само миг, за да осъзнае вледеняващата истина: Грег Хейл изобщо не бе заключен долу, той беше във „Възел 3“! Явно бе успял да се измъкне от шахтата, преди Стратмор да заключи капака. И беше достатъчно силен, за да отвори вратата на „Възел 3“ самичък.

Бе чувала, че истинският ужас е парализиращ — сега вече можеше да каже от собствен опит, че това е мит. В мига, в който мозъкът й схвана какво става, тя вече бе в движение назад към вратата на „Възел 3“ с едничката мисъл някак да избяга.

Зад гърба й нещо изтрещя — Хейл изскочи в залата и затича след нея.

Сюзан събори някаква лампа зад себе си в опит да препъне приближаващия се Хейл. Усети го, че я прескача без усилие.

Когато дясната му ръка я обхвана изотзад през кръста, усещането бе сякаш се бе ударила в стоманен прът. Мускулестото му тяло се притисна в гърба й.

Сюзан се задърпа и замаха с ръце. Лакътят й се удари в нещо, което изхрущя. Хейл я пусна, хвана се за носа с две ръце и изкрещя:

— Мамка му…

Сюзан се хвърли към плъзгащата се врата — молеше се за чудото в този момент Стратмор да възстанови захранването и вратата да се отвори. Нищо подобно не се случи и тя само безсилно заудря с юмруци по дебелото стъкло.

Загубил малко от пъргавината си, Хейл тежко закрачи към нея. Лицето му бе плувнало в кръв. Миг по-късно ръцете му отново я обхванаха — едната върху лявата й гръд, другата — през корема.

Тя изпищя.

Хейл я влачеше назад, токата на колана му болезнено се впиваше в гърба й. Сюзан просто не можеше да повярва, че едно човешко същество може да е толкова силно. Той продължаваше да я тегли и от триенето в мокета обувките й се изуха. Без никакво усилие Хейл я вдигна във въздуха и я стовари на пода до нейния терминал.