![Цифрова крепост [Digital Fortress - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/3/1/7/cifrova-krepost-digital-fortress-bg-download.jpg)
Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
— Я почакай — каза Сюзан и застана този път пред Стратмор. — Окей, да опитаме пак.
Натиснаха. Вратата се открехна няколко сантиметра. Отвътре се изля синя светлина — терминалите бяха включени, понеже се смяташе, че работата им е критично важна за работата на TRANSLTR, така че те получаваха с приоритет част от аварийното захранване.
Сюзан заби тока на обувката си в мокета и натисна с все сили. Вратата започна да се движи. Стратмор помръдна, за да намери по-добър ъгъл, плъзна ръцете си в центъра на лявата половина и също натисна. Бавно и неохотно двете крила започнаха да се раздалечават. Сега бяха отворени на около крачка.
— Не отпускай — запъхтян каза Стратмор. — Само… още… малко.
Сюзан се намести така, че да опре рамо в отворения ръб на вратата. Отново забута с всички сили и този път беше по-лесно, понеже ъгълът бе съвсем друг. Но вратата се съпротивляваше на усилията им.
Преди Стратмор да успее да й попречи, Сюзан се вмъкна в пролуката. Искаше да се махне от „Крипто“ и познаваше Стратмор достатъчно добре, за да е сигурна, че той няма да мръдне оттук, докато не намерят ключа в компютъра на Хейл.
Застана между двете крила на вратата и натисна така, че костите й изпукаха. Вратата натискаше обратно. Изведнъж Сюзан я изпусна и крилата мигновено започнаха да се затварят. Стратмор се бореше, но сам нямаше шанс. Миг преди крилата да се захлопнат Сюзан скочи от другата страна и се строполи на пода.
Началникът й с мъка открехна вратата на няколко сантиметра и опря лице в междината.
— Господи, Сюзан… удари ли се?
Сюзан стана и оправи дрехите си.
— Нищо ми няма.
Огледа се. Във „Възел 3“ нямаше никого. Синкавото сияние на мониторите придаваше на всичко някаква призрачност. Тя се обърна към притисналия лице към пролуката Стратмор — на тази светлина той изглеждаше болнаво бледен.
— Сюзан — каза той, — дай ми двайсет минути да изтрия каквото трябва в Сис-сек. Когато свърша, връщам се при моя терминал и спирам TRANSLTR.
— Добре! — отвърна Сюзан и огледа тежката стъклена врата. Знаеше, че докато TRANSLTR не освободи част от консумираната мощност от аварийното захранване, тя ще си остане пленник във „Възел 3“.
Стратмор пусна крилата и те се захлопнаха с щракване. Сюзан проследи с поглед как началникът й изчезва в мрака под купола на „Крипто“.
63.
Новозакупената „Веспа“ на Бекър се мъчеше по пътя за Аеропуерто де Севиля. Ръцете му стискаха дръжките до болка. Часовникът му показваше почти два след полунощ.
Той наближи главния терминал, качи се на тротоара и скочи от мототопеда още докато той работеше. Машината се наклони, падна и изгасна. Бекър затича към въртящата се врата. „Никога вече“, зарече се той в себе си.
Терминалът беше безлюден и ярко осветен. Единствената жива душа бе чистачът. В дъното бюрото на „Иберия Еърлайнс“ вече затваряше. Бекър възприе това като лош знак. Изтича натам и викна:
— El vuelo a los Estatods Unidos?
Привлекателната андалуска вдигна поглед и се усмихна извинително.
— Acaba de salir. — „Изпуснахте го за малко“. Думите й увиснаха във въздуха за един безкраен миг.
„Изпуснах го“. Раменете на Бекър увиснаха.
— А имаше ли свободни места?
— Колкото искате — все така усмихнато отговори жената. — Отлетя почти празен. Но и за сутрешния полет в осем часа имаме…
— Искам да разбера дали една моя приятелка е успяла да го хване.
Жената се намръщи.
— Съжалявам, господине. Правилата на нашата компания не позволяват…
— Много е важно — настоя Бекър. — Интересува ме само дали се е качила. Нищо повече.
Жената кимна разбиращо.
— Скарване?
Бекър помисли, после й се усмихна притеснено.
— Нима е толкова очевидно?
Тя му намигна съучастнически.
— Как се казва?
— Меган — тъжно отговори той. Жената пак се усмихна.
— Вашата приятелка има ли и фамилно име?
Бекър бавно изпусна въздуха от гърдите си. „Има, но аз не го знам!“
— Честно казано, ситуацията е малко комплицирана… Казахте, че самолетът е отлетял почти празен. Дали не бихте могли…
— Без фамилното й име не мога да…
— Всъщност… — прекъсна я Бекър, бе му хрумнала друга идея. — Вие нали сте на смяна от вечерта?
Жената кимна.
— Да, и цяла нощ. От седем до седем.
— В такъв случай не може да не сте я видели. Тя е младо момиче. Петнайсет… шестнайсетгодишна. Косата й е малко… — Още преди думите да бяха напуснали устата му, Бекър осъзна, че е направил грешка.
— Приятелката ви е шестнайсетгодишна? — Жената присви очи.