Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Веднъж се натъкнаха на пост, разположен досами пътя, но за щастие стражата хъркаше оглушително. Денис все още не можеше да си обясни как не ги събудиха — според него каруцата тропаше колкото малка армия разгневени банши.

На сутринта вече изкачваха прохода, а постовете останаха далеч назад. Между тях и свободата сигурно имаше само няколко съгледвачески групички.

Но да се придвижват денем беше крайно неблагоразумно. Денис отведе своята малка група в една горичка недалеч от пътя, където почиваха и дежуреха на смени.

За да разсее Линора, той й показа някои трикове на ръчния си компютър. Успокои я, че вътре няма никакви миниатюрни живи същества и й разказа малко за чудесата на цифрите. Принцесата схващаше доста бързо.

Сигурно и тримата са били много уморени, защото когато Денис се събуди, денят си бе отишъл. Двете луни на Татир грееха високо в небето, придавайки страховит и призрачен вид на гористата планина.

Той събуди Арт и Линора и те започнаха да се оглеждат учудено. Докато се приготвяха за път, Денис настоя принцесата да се вози в каручката. Макар раните на краката й да показваха белези на заздравяване, все още се нуждаеха от грижи и лечение.

Малко след това излязоха на пътя — същия, по който Денис бе минал преди не повече от три месеца. Неволно си спомни вълненията и очакванията от онези дни, когато му се струваше, че долината е пълна с необикновени същества, които са достигнали изумителни резултати в техниката.

Истината се оказа толкова невероятна и неочаквана, че надхвърляше и най-смелите му представи. Дори сега от време на време го спохождаше странното усещане, че всичко, което му се случва в този чужд свят, е само сън.

Всъщност, помисли си той, не е ли и Земята странно място, където причината и следствието следват своя логичен ред, докато ентропията дебне от другата страна на барикадата, готова да наложи разрушителното си действие. Кой от двата свята е по-извратен? Може би, в космически мащаб, Земята и Татир да са еднакво непредсказуеми? Но това сега едва ли имаше някакво значение. Единственото, върху което трябва да съсредоточи усилията си, е как да оцелеят в предстоящата война. Този път бе твърдо решен да използва Практическия ефект докрай, ако се наложи.

Двамата с Арт все така побутваха малката каручка, но от известно време това им костваше далеч по-малко усилия. Скърцането също беше изчезнало, а Линора вече не подскачаше в коритото като захвърлен чувал с картофи. От време на време срещаше погледа й и тя неизменно му се усмихваше. Всичко ще бъде наред след като се доберат до хората й отвъд планината. Колкото и да е голяма силата на Кремер, л’тофите явно бяха в състояние да му се противопоставят.

Стига само да пристигнат навреме.

Зората се показа по-рано от очакваното. В бледата й светлина вече се виждаше билото на прохода. Денис сръга магарето да побърза. Сигурен бе, че горе не ги очаква вражески пост.

Малко по-нагоре навлязоха в сивкавата утринна мъгла. Тъкмо се канеше да спре за кратка почивка, когато отляво неочаквано долетя вик.