Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Когато се доближиха на петдесетина крачки, Денис пусна първия камък в импровизираната си прашка. Завъртя го три пъти и го запрати, като същевременно извика с цяло гърло:

— Абракадабра! Ууга-бууга!

Не би могъл да не улучи някого от плътно наредените тела. Някой изохка и изпусна оръжието си на шосето.

— О, демони на въздуха! — викна театрално Денис и протегна ръце към небето. — Научете тези глупци на уважение към един всемогъщ магьосник!

Той завъртя прашката и метна втори камък.

Друг войник се хвана за корема и се преви, като стенеше от болка.

Неколцина войници от задната редица взеха да изостават, внезапно възвърнали интереса си към зарязаната закуска в лагера.

Останалите забавиха крачка и накрая спряха, а по лицата им се четеше суеверен страх.

Десятникът се нахвърли върху тях с гневни закани, започна да ги рита и блъска, като сочеше с ръка Денис.

Не трябваше да допусне да тръгнат отново. Скоро ще забележат, че само неколцина от тях са пострадали и все така го превъзхождат числено. Пък и ранените бързо ще разберат, че не са толкова пострадали.

Денис прибра прашката и измъкна от пояса си дълъг кожен ремък. На единия му край бе завързано кухо парче дърво, което бе издълбал във фермата на Сигъл.

— Бягайте! — викна им той с глас на оперен певец в кулминацията на действието. — Вървете си! Не ме карайте да призовавам моите верни демони!

Тръгна бавно към тях, като въртеше ремъка над главата си. Въздухът нахлу през отвора на дървената тръба и излезе от другия й край с мъчителен стон. Макар да не беше практикувал свирката, звукът й накара космите му да настръхнат.

Всичко бе заложено на карта. Денис се надяваше, че койлианците не познават този инструмент. Той направи няколко крачки и забеляза нервните погледи, които си разменяха войниците, а тези отзад направо го удариха на бяг.

Предводителят им продължаваше да ругае и крещи. Съдейки по акцента, беше от северняците на Кремер. Но нарастващия рев на кречеталото заглушаваше дори неговите крясъци. Ехото от първите звуци се върна от хълмовете и сякаш предвождаше цял рояк разгневени демони.

Денис се съсредоточи върху звука. Искаше да го направи още по-заплашителен, макар да съзнаваше, че му липсва талант за ускоряване процеса на практика. На негово място един опитен л’тоф сигурно щеше да изпадне във фелтешски транс, а друг би призовал на помощ чудатите кренеги. Но и малкото, което постигаше в момента, изглежда бе достатъчно — отрядът вече отстъпваше. Десятникът дръпна копието от ръцете на един от войниците и го запрати с вик към Денис.

Без да откъсва очи от летящото копие Денис продължи да крачи напред. Стараеше се да изглежда спокоен, дори се усмихваше надменно. Ако сега се обърне и побегне, всичко ще бъде загубено. Трябва да им покаже кой контролира положението. И да се надява, че дори десятникът ще е твърде уплашен, за да го уцели!