Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Когато стигна до доковете, продаде лодката на един мъж с малки лъскави очи, чиято дясна ръка липсваше. Балска се престори на пиян по време на сделката, а сакатият купувач — който очевидно бе изгубил ръката си като наказание за извършена кражба — му плати за лодката много по-голяма сума от онази, която би дал, ако я бе огледал на нормална слънчева светлина по пладне. Балска веднага разбра какво означава това, нарами торбата си, изкачи се с люлееща се походка на кея и пое по стръмната, покрита с калдъръм уличка, която извеждаше от пристанището. На следващия ъгъл внезапно свърна наляво и затича като елен, за да се изплъзне на бандата главорези, която мъжът с лъскавите очички без съмнение бе изпратил подире му. Балска със сигурност не притежаваше бляскав интелект, ала не бе и глупак.
Продължи да тича, докато в гърдите му не остана дъх и не се отдалечи от пристанището и всичките му опасности. С искрено съжаление отмина няколко пивници, ала все още имаше друга работа и трябваше да е трезвен, за да я доведе до успешен край.
В мрачна тясна бърлога, добре скрита мръсна в тъмна уличка, той продаде внесените контрабанда съкровища на капитан Дървения крак, като се пазареше за всяко петаче с непоносимо дебелата собственичка. Размени моряшкото си палто за туника от вътрешността на империята и излезе от отблъскващата дупка, отървал се от всички следи от морския живот; остана му единствено люлеещата се походка на човек, чиито нозе не са стъпвали на твърда земя от месеци.
Тръгна все по-далече от пристанището с всичките му банди, преследващи избягали моряци, и евтини кръчми, където грогът се лееше като река. Избра една тиха улица с множество завои, от двете страни на която се издигаха складове със заковани прозорци. Най-сетне стигна до спокойна пивница за работниците от вътрешността на града, където една едрогърда жена навъсено му донесе халба пиво. Балска предположи, че поведението й се дължи на факта, че той е единственият й клиент. Беше съвсем очевидно, че тя възнамерява да затвори заведението и да се отправи към леглото си, а може би и в леглото на някой господин, както се мерна в ума на Балска. За около час той успя да се поразвесели, остави няколко монети на масата и подплесна обемистите задни части на жената вместо сбогом. След това се измъкна с несигурна походка на улицата да търси нови приключения.
Намери истинската любов на живота си под един опушен фенер. Жената каза, че името й било Елованда. Балска изпита смътно подозрение, че не е съвсем честна с него в това отношение, ала всъщност името й никак не го интересуваше — нали беше млада. Очевидно бе настинала, защото кашляше, беше прегракнала, а почервенелият й нос непрекъснато течеше. Не беше и особено чиста — от нея се излъчваше неприятна миризма на пот, изсъхвала по тялото й цяла седмица — ала Балска имаше непретенциозен вкус и огромен апетит, изострен от натрапеното му шестмесечно въздържание в морето. Елованда не беше хубавица, ала струваше евтино. След кратък пазарлък тя го отведе в един паянтов коптор на някаква тясна уличка, място, което вонеше на нечистотии и плесен. Макар да беше твърде пиян, Балска не се откъсна от нея до зори.
По обяд се събуди от пулсираща болка в главата. Може би щеше да поспи още, но някакво бебе ревеше в някаква щайга в ъгъла и от това главата му направо се цепеше. Той сбута жената до себе си с надеждата, че тя ще стане и ще укроти виещия дребосък. Тя се люшна отпуснато под тласъка на ръката му и крайниците й се отметнаха встрани съвсем безжизнено.
Балска я блъсна отново — този път по-силно, след това се надигна и я погледна. Изкривеното й лице се облещи насреща му със страшно зейнала уста — отвращаваща усмивка, който смрази кръвта му. Балска изведнъж осъзна, че кожата й е лепкава и студена като лед. Моментално отдръпна ръката си и изруга едва чуто. Предпазливо вдигна клепача на едното й око и отново изруга.
Жената, която се бе нарекла Елованда, беше мъртва като скумрия, изсушена и опушена преди цял месец.
Балска се изправи и бързо навлече дрехите си. Претърси всяко кътче на коптора, но не намери нищо, което си струваше да окраде, с изключение на няколкото монети, които самият той беше дал на мъртвата жена. Взе ги, след това изгледа ядосано голия труп, отпуснат върху сламеника.
— Отвратителна блудница! — изруга Балска и я изрита. Тя се търкулна от сламеника и захлупи лице на пода.
Балска се измъкна в тясната уличка, без да обръща никакво внимание на ревящото бебе.
За миг си помисли със страх да не е прихванал някакво венерическо заболяване. Нещо все пак беше убило Елованда, а той не се бе държал чак толкова грубо с нея. Като предохранителна мярка Балска измърмори няколко стари моряшки заклинания, които според колегите му бяха особено ефикасни и предпазваха сигурно човек от сифилис. После, възвърнал душевното си спокойствие, реши, че трябва да намери нещо за пиене.