Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Състояха се премиерите на двете опери от Пичини, появи се и обява, че ще има голямо, великолепно и страховито зрелище с участието на животни, поставено от несравнимия господин граф Афлиджо, но от импресариото нямаше никаква вест въпреки очакванията на Леополд след аудиенцията при императора.
Обезпокоен, Леополд сподели това с Готфрид ван Свитен и рече:
— Глук трябва да е разубедил императора.
— Съмнявам се — отвърна ван Свитен. Макар че последната му опера. „Алцеста“, се смяташе за успешна, тя донесе загуби и това е една от причините, поради които Афлиджо придоби контрол над оперния театър. Не, не бива да вините Глук.
— А принц Кауниц? Според мен той има голямо влияние.
— Има. Но е ясно и друго: императорският двор не желае да харчи пари за подобни цели. Ето защо, докато Афлиджо влага свои средства, независимо по какъв начин ги придобива, нито императорът, нито принц Кауниц могат да направят нещо.
— Да говоря ли със самата императрица?
— Недейте.
— Тя обича Волфганг. Винаги се е отнасяла с любов към него.
— Доколкото това не й струва пари.
Леополд не остана доволен от съвета на Готфрид ван Свитен. Успехът на едноактния зингшпил, който Волфганг написа за доктор Месмер и нарече „Бастиен и Бастиена“, по сюжета на „Селският магьосник“ от Русо, го поощри да продължи битката с Афлиджо. Още щом прозвуча първата ария на този простичък сюжет из селския живот с три действуващи лица, доктор Месмер се обърна към Леополд, който седеше до него, и възкликна:
— Това се казва музика! Истинска музика! Нима той наистина е само на дванадесет години?
— Да.
— Изумително! Изумително!
И докато славата на „Бастиен и Бастиена“ се носеше из цялата столица, музиката на Волфганг за освещаването на църквата при сиропиталището бе почетена с присъствието на императрицата и на виенския архиепископ.
Мария Терезия похвали благочестивостта на Волфганг и Леополд бе убеден — сега вече враговете ще бъдат разгромени. Струваше му се, че императрицата е в най-добро разположение — дълбоко разчувствувана и набожна както самия него — и това го накара да каже:
— Ваше величество, има ли все още надежда да бъде поставена „Мнимата наивница“?
— Надежда?
Защо императрицата така се намръщи? Но Леополд трябваше да продължи.
— Да — каза той. — Музиката на малкия Волфганг е чудесна, нали?
Тя не отговори и поздрави отец Пархамер за доброто изпълнение на хора на сиропиталището в тържествената меса.
— Благодаря, ваше величество — рече отец Пархамер, — но заслугата е на младия Моцарт, който ги дирижираше така старателно и с благоговение.
— С благоговение? — Тя се замисли, сякаш искаше да вникне в смисъла на тази дума.
Леополд се разколеба. Вече не чувствуваше у Мария Терезия искрена симпатия. Спомни си какво му бе казала графиня Тун, когато се посъветва с нея: „Мария Терезия е странна смесица. Обожава децата си, обаче ги жени съвсем безмилостно по чисто политически съображения, не я интересуват ни най-малко техните чувства. След смъртта на съпруга си живее в гробовен мрак, моли се по четири часа на ден за спасение на душата, но щом Йосиф направи нещо, което тя не одобрява, отнася се към него без милост, деспотично. Единственото, което имат общо помежду си, е нежеланието да харчат пари. Това налага отпечатък на всичките им дела.
— Мислех, че музикалната вечер у ван Свитенови ще изиграе някаква роля. Нали докторът й е спасил живота, когато е боледувала от едра шарка?
— Тя не е забравила. И му е признателна. Но не чак толкова, че да се обяви в подкрепа на някоя опера, дори ако я е написал самият доктор ван Свитен.“
И все пак, когато Мария Терезия погаля по главата Волфганг, сякаш още беше малко момченце, и с това отново прояви майчински чувства. Леополд не можа да се въздържи:
— Ваше величество, музиката на малкия Волфганг звучи винаги благоговейно. Дори неговата опера.
— С оперите се занимава синът ни — рече тя неочаквано рязко и надменно. — Детето обаче ще получи дар за днешното си изпълнение.
Леополд изпадна в смут от резкия тон на императрицата, но след няколко дена получи от нея хубав подарък. И все пак не се чу ни дума както от Афлиджо, така и от някого другиго за „Мнимата наивница“. Говореше се много за честта, оказана на Моцартови с присъствието на императрицата, но нови поръчки те не получаваха. Ето защо след шестнадесетмесечно отсъствие от Залцбург Леополд реши да потегли за вкъщи.