Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Сто и петдесет точки загубени! Това поставяше „Грифиндор“ на последно място. За една нощ бяха провалили всички шансове на „Грифиндор“ за Купата на домовете. Хари имаше чувството, че стомахът му се е продънил. Можеха ли изобщо да наваксат тази загуба?
Хари не спа цяла нощ. Чуваше как Невил ридае във възглавницата си и му се стори, че това трая часове. Не можеше да измисли нищо, за да го утеши. Знаеше, че Невил, както и самият той, изпитваше ужас от сутринта. Какво щеше да стане, когато другите грифиндорци разберат какво са направили?
В началото грифиндорците, минаващи на другия ден покрай огромните пясъчни часовници, които отброяваха домовите точки, помислиха, че е станала грешка. Как можеше изведнъж да имат сто и петдесет точки по-малко от вчера? Но след това историята почна да се разпространява: Хари Потър, прочутият Хари Потър, техният герой от два куидични мача, ги беше лишил от всичките тези точки — той и двама други глупави първокурсници.
Докато преди това беше един от най-популярните и уважавани хора в училището, Хари изведнъж стана най-омразният. Дори рейвънклоувци и хафълпафци се настроиха против него, защото всички бяха желали „Слидерин“ да загуби Купата на домовете. Където и да отидеше Хари, учениците го сочеха и не си даваха труда да понижат глас, когато го оскърбяваха. Слидеринци, от друга страна, ръкопляскаха, когато минаваше покрай тях, свиркаха и викаха: „Благодарим ти, Потър, задължени сме ти!“
Само Рон го поддържаше.
— След няколко седмици всички ще го забравят. Фред и Джордж са губили сума точки, откакто са тук, а хората все още ги обичат.
— Обаче никога не са загубвали сто и петдесет точки наведнъж, нали? — каза Хари отчаяно.
— Е, вярно… не са — призна Рон.
Беше малко късно да се поправи стореното, но Хари се закле отсега нататък да не се бърка в неща, които не са негова работа. Достатъчно се беше прокрадвал насам-натам и шпионирал. Толкова се срамуваше от себе си, че отиде при Ууд и предложи да си подаде оставката от куидичния отбор.
— Да подадеш оставка ли? — прогърмя гласът на Ууд. — Каква полза ще има от това? Как ще си върнем точки, ако не можем да бием на куидич?
Но дори куидичът беше загубил очарованието си. Останалите от отбора не искаха да говорят с Хари по време на тренировки, а когато трябваше да говорят за него, го наричаха „търсача“.
Хърмаяни и Невил също страдаха. Положението им не беше толкова лошо, колкото това на Хари, защото не бяха така известни, но и с тях никой не искаше да говори. Хърмаяни беше престанала да привлича внимание върху себе си през часовете, държеше главата си сведена и работеше мълчаливо.
Хари почти се радваше, че изпитите наближават. Целият преговор, който трябваше да направи, отвличаше мислите му от неговото нещастие. Той, Рон и Хърмаяни се държаха настрани и работеха до късно през нощта, като се опитваха да запомнят съставките на сложни отвари, да научат наизуст вълшебни изрази и заклинания, да запаметят дати на магически открития и бунтове на таласъми…
После, около седмица преди да започнат изпитите, новото решение на Хари да не се бърка в неща, които не го засягат, беше подложено на неочаквано изпитание. Докато се връщаше сам от библиотеката един следобед, той чу някого да хленчи в една класна стая пред него. Когато приближи, долови гласа на Куиръл.
— Не… не… не отново, моля…
Звучеше, сякаш някой го заплашва. Хари пристъпи по-близо.
— Добре… добре… — чу как Куиръл изхлипа.
В следващата секунда Куиръл изхвърча от класната стая, като оправяше тюрбана си. Беше бледен и изглеждаше, сякаш ще се разплаче. Изчезна от погледа на Хари, който реши, че професорът дори не го е забелязал. Изчака, докато стъпките на Куиръл заглъхнаха, а после надникна в класната стая. Беше празна, но една врата в другия й край стоеше открехната. Хари бе на половината път до нея, когато си спомни, че си беше обещал да не се забърква.
Въпреки това той би заложил дванайсет философски камъка, че Снейп току-що е напуснал стаята, и от това, което Хари току-що беше чул, можеше да се заключи, че Снейп ще ходи с нова жизненост в походката си — Куиръл като че ли най-сетне беше отстъпил.
Хари се върна в библиотеката, където Хърмаяни изпитваше Рон по астрономия. Разказа им какво е чул.
— Значи Снейп е успял! — каза Рон. — Ако Куиръл му е казал как да обезсили неговото заклинание против Черните сили…
— Обаче там все още е Пухчо — обади се Хърмаяни.
— Снейп може да е открил как да мине покрай него, без да пита Хагрид — предположи Рон, като погледна към хилядите книги около тях. — Обзалагам се, че тук някъде има книга, в която пише как да минеш покрай едно гигантско триглаво куче. И какво ще правим сега, Хари?