Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Защо си учудена, Жахар? — промълви замислено Дерек. — Не ми ли вярваш?
Да му вярва? Какво беше казал — че не й е сторил нищо лошо? Вярно беше — засега. Но този човек имаше много лица и тя вече беше видяла едно от тях, което я изпълни с ужас.
— Не, не съм учудена, само… само съм объркана… да, точно така. Непрекъснато ми повтарят, че вие можете да се ползвате от тялото ми… че не бива да ви отказвам. Сега пък вие твърдите, че няма нищо лошо, като съм ви отблъснала. На кого да вярвам?
— На мен естествено. — Усмивката му беше омайваща и Шантел не усети, че очите й останаха дълго приковани в устата му. Когато най-после вдигна очи, откри, че неговите я гледат усмихнато. — Ах, ти, сладко момиченце, кажи ми какво да те правя! Естествено, че не ти е позволено да се противиш, когато те желая толкова силно. Целият харем ще се разбуни, като узнаят. Затова ти казвам, че не е редно да го правиш, макар че няма да те накажа.
— Тогава…
— Остави ме да се доизкажа. Скоро съпротивата ти ще отслабне. Когато настъпи моментът, ще станеш моя по свое собствено желание. — Дерек бързо сложи ръка на бузата й, за да й попречи да поклати глава. — Ще ме желаеш силно, Жахар, обещавам ти го. Тази сутрин се разтопи в ръцете ми. Преди малко също усети топлина. Чувствата ти са по-силни от теб и няма дълго да им се противиш. — Пръстите му се плъзнаха по врата й и напипаха пулса. — Ето, докосването ми те вълнува и сега.
— Това е страх — прошепна задъхано Шантел.
Дерек тихо се засмя.
— Ти си една малка лъжкиня, Жахар. Естествено лесно е да объркаш едно чувство с друго, защото проявленията им си приличат. Но ми се струва, че дори ти вече се разбрала разликата. Не се самозалъгвай още дълго, мила. Съгласи се и нашето общо изживяване ще бъде прекрасно.
Дори упоритото сърце на Шантел се смекчи при това безкрайно търпение. Май трябваше да му благодари за проявената доброта. Никога не беше очаквала такова нещо. Дори не предполагаше, че всемогъщият владетел на Барка ще се съобрази с чувствата на една робиня. Но как да реагира на тази мекота, когато беше видяла и другото му лице?
Шантел не знаеше какво да каже и мълчаливо сведе очи. Но той очакваше отговор и тя бързо трябваше да измисли нещо. Защо да не го принуди поне за малко да премине в отбрана?
— Не е ли странно, че ме задържахте толкова дълго при себе си? Казаха ми, че само съпругите остават тук цяла нощ.
Дерек се отдръпна от нея и седна на ръба на леглото. Шантел с облекчение забеляза, че през нощта не беше свалил дори панталона си. Сигурно и това беше направил заради нея.
Почти съжали, че го е подразнила с въпроса си. А той наистина изглеждаше разгневен. Мускулите по голия му гръб потрепваха, ръцете му стискаха рамката на леглото. Защо ли този невинен въпрос толкова го ядоса?
— Никой не критикува постъпките ми, Жахар. — Дерек не я поглеждаше. — Никой не се осмелява да ми задава въпроси. Ти също нямаш това право.
Очите й проблеснаха и горещият темперамент отново изби на повърхността.
— С други думи, вие можете да питате каквото си искате, да ми задавате какви ли не неприлични въпроси, но аз нямам никакви права.
— Точно така.
Тя изпъна рамене.
— Мога ли да си вървя, ваше благородие?
Не можеше да го нарече „господарю“, защото никога нямаше да признае подчинението си. Освен това знаеше, че към него се обръщат с най-различни титли, и можеше да употреби която и да е от тях.
Видя, че раменете му уморено се сведоха, но гласът му прозвуча твърдо:
— Върви!
Слава Богу, поне беше облечена. Ужасно унизително щеше да бъде, ако трябваше да се облича пред него. Ала още по-унизена щеше да се почувства, ако на сутринта се беше събудила гола в леглото му. А това можеше да се очаква, след като беше заспала като мъртва.
Мисълта, че той можеше да направи с тялото й каквото си ще, я укроти малко. Но когато стана и за първи път забеляза застаналите отстрани нубийски телохранители, загуби ума и дума.
Божичко, те през цялото време са били в спалнята, дори когато тя и Джамил…
Бузите й се обляха в червенина. Как така въобще не беше усетила присъствието на двамата мъже? Но откакто се събуди, цялото й същество беше обсебено от Джамил и тя не можеше да мисли за нищо друго. Телохранителите не й обръщаха внимание. Те бяха вперили очи право пред себе си и сигурно не бяха гледали дори когато двамата се целуваха.
Младата жена скочи като опарена и побърза да оправи дрехите си. За да стигне до вратата, трябваше да заобиколи леглото и да мине покрай Джамил.
— Жахар!
Тя замръзна на мястото си и сърцето й се сви, защото се беше надявала, че владетелят я е прогонил от мислите си.