Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
И съдбата му пратила минувач.
Съдбата и благоприятният случай винаги се притичат на помощ на оня, който е изпълнен с решимост и се бори докрай (за това вече говорихме по-рано, но истината не избледнява от повтаряне.) Настрадин Ходжа се борел с всички сили за своя живот и съдбата не можела да му откаже помощта си.
Минувачът вървял бавно, той бил куц, както по звука на крачките му определил Настрадин Ходжа, и немлад, защото страдал от задух.
Чувалът лежал насред пътя. Минувачът се спрял, дълго го разглеждал, мушнал го два пъти с тоягата си.
— Какъв е този чувал? Откъде се е взел? — със скърцащ глас рекъл минувачът.
Настрадин Ходжа — о, велика радост! — познал гласа на лихваря Джафар.
Сега Настрадин Ходжа не се съмнявал в спасението си. Само дано търсят по-дълго…
Той се прокашлял в чувала — тихичко, за да не се изплаши лихварят.
— Ехе! Та тук имало човек! — възкликнал Джафар, като отскочил.
— Разбира се, човек — спокойно отговорил Настрадин Ходжа с променен глас. — Че какво чудно има в това?
— Как какво чудно? Защо си влязъл в чувала?
— Щом съм влязъл, значи така трябва. Върви си по пътя и не ми досаждай с разпитванията си.
Настрадин Ходжа знаел, че любопитството на лихваря сега е възбудено до крайност и той в никакъв случай няма да си отиде.
— Наистина чудно събитие — да срещнеш на пътя човек, който седи в завързан чувал! — казал лихварят. — Може би са те поставили в чувала насила?
— Насила — усмихнал се Настрадин Ходжа. — Как мислиш, бих ли платил шестстотин танга, за да ме поставят в чувала насяла!
— Шестстотин танга! А за какво си платил тия пари?
— О, минувачо, ще ти разкажа всичко, ако ми обещаеш, че след като ме изслушаш, ще си отидеш и няма повече да тревожиш покоя ми. Този чувал принадлежи на един арабин, който живее в нашата Бухара, и притежава чудесното свойство да лекува болести и недъзи. Стопанинът му го дава под наем, но за много пари и не на всеки. Аз бях куц, гърбав и кьорав с едното око и ето, намислих да се женя и бащата на годеницата ми, за да не огорчи погледа й със съзерцанието на недъзите ми, ме заведе при този арабин и аз получих чувала под наем за срок от четири часа, като платих на стопанина му шестстотин танга. А тъй като този чувал проявява целебните си свойства само близо до гробища, дойдох след залез слънце тук, на старото Каршинско гробище, заедно с бащата на годеницата ми, който след като завърза чувала, си отиде, защото присъствието на външен човек може да развали цялата работа. Арабинът, стопанин на чувала, ме предупреди: щом остана сам, при мене ще долетят три джина, които вдигат шум и звън с медните си крила. И джиновете ще ме попитат с човешки гласове къде в гробището са закопани десет хиляди танга, на което аз трябва да отговоря със следното тайно заклинание: „Който носи меден щит, има дебела глава. На мястото на сокола седи бухал. О, джинове, вие търсите там, дето не сте крили, затова целунете магарето ми под опашката!“ И така точно се случи: явиха се джиновете и ме попитаха къде са закопани десетте хиляди танга; като чуха отговора, ми, изпаднаха в неописуема ярост и почнаха да ме бият, а аз, без да забравям наставлението на арабина, продължавах да викам: „Който носи меден щит, той има дебела глава; целунете магарето ми под опашката!“ После джиновете вдигнаха чувала и хукнаха нанякъде… А по-нататък вече нищо не помня, освестих се след два часа на същото място, напълно излекуван: гърбицата ми я нямаше, кракът ми се беше изправил и окото ми прогледнало, в което се убедих, като гледах през дупчицата, която някой бе направил в чувала преди мен. И сега изседявам в чувала срока си само защото парите и тъй, и тъй са платени — няма да отидат на вятъра я! Разбира се, направих грешка: трябваше да се споразумея с някой човек, който има същите недъзи; можехме да вземем чувала наполовина, щяхме да прекараме в него по два часа и нашето излекуване щеше да ни струва само по триста танга. Но стореното не можеш го върна: не жаля парите, важното е, че все пак се излекувах. Сега, минувачо, знаеш всичко, удръж обещанието си и си иди. След излекуването аз съм малко поотслабнал, трудно ми е да разговарям. Вече десети човек се лепи за мен с въпросите си, уморих се да повтарям на всички едно и също.
Лихварят слушал с дълбоко внимание, като прекъсвал понякога разказа на Настрадин Ходжа е възгласи на почуда.
— Слушай, о, човече, който седиш в чувала! — рекъл лихварят. — И двамата можем да извлечем полза от нашата среща. Ти съжаляваш, че не си се споразумял по-рано с някой човек, който притежава същите недъзи, за да вземете чувала под наем наполовина. Но още не е късно да се споразумееш, защото аз съм тъкмо оня човек, който ти трябва: аз съм гърбав, куц с десния крак и кьорав с едното око. И на драго сърце ще платя триста танга, за да прекарам в чувала останалите два часа.