Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— По същата причина ние ще заминем днес за Англия.
— И коя е тази причина? — запита Арамис.
— Ще научите един ден, Арамис. Но засега ще бъда въздържан като вас, когато ни разказвахте как са арестували племенницата на доктора.
Арамис се усмихна, защото си спомни историйката, която беше разказал една вечер на приятелите си.
— Добре! Щом като тя е напуснала Париж и вие сте напълно уверени в това, д’Артанян, нищо вече не ме задържа тук и аз съм готов да ви последвам. Вие казахте, че отиваме?…
— При Атос засега и ако искате да дойдете, съветвам ви дори да побързате, защото вече изгубихме много време. Чакайте, предупредете Базен.
— Базен ще дойде ли с нас? — попита Арамис.
— Може би. Във всеки случай добре ще е да ни последва сега у Атос.
Арамис повика Базен и му поръча да го намери у Атос.
— Да вървим — каза той, като взе мантията си, шпагата и трите си пистолета и отвори напразно три-четири чекмеджета, за да види дали няма да открие там някой забравен пистол. После, като се убеди напълно, че това търсене е безполезно, тръгна след д’Артанян, като се питаше откъде младият гвардеец беше така добре осведомен за жената, на която бе дал гостоприемство; откъде знаеше дори по-добре от него какво беше станало с нея.
Като излизаха, Арамис сложи ръката си на рамото на д’Артанян и устреми поглед в него.
— Нали на никого не сте казали за тази жена? — попита той.
— На никого.
— Нито на Атос, нито на Портос?
— Не съм им продумал нито дума.
— Слава богу.
Успокоен по този важен въпрос, Арамис продължи пътя си заедно с д’Артанян и скоро стигнаха у Атос.
Свариха го с разрешението за отпуск в едната ръка и с писмото на господин дьо Тревил в другата.
— Можете ли да ми обясните какво означава това разрешение за отпуск и това писмо, които току-що получих? — запита учуден Атос.
„Драги Атос, много искам да си починете петнадесет дни, тъй като това е напълно необходимо за здравето ви. Идете на бани във Форж или другаде, където ще имате полза, и по-скоро се поправете.
Ваш предан: Тревил“
— Отпускът и писмото означават, че трябва да ме последвате, Атос.
— На баните във Форж ли?
— Там или другаде.
— В служба на краля?
— На краля или на кралицата — нали сме слуги на техни величества?
В този миг влезе Портос.
— Дявол да го вземе, чудна работа! — започна той. — Откога взеха да разрешават на мускетарите отпуски, които не са искали?
— Откакто имат приятели, които ги искат вместо тях — отвърна д’Артанян.
— Аха! — каза Портос. — Изглежда, че тук има нещо ново?
— Да, заминаваме — обяви Арамис.
— Закъде? — попита Портос.
— Бога ми, и аз не зная — отговори Атос. — Попитайте Д’Артанян.
— За Лондон, господа — каза д’Артанян.
— За Лондон! — извика Портос. — И какво ще правим в Лондон?
— Това не мога да ви кажа, господа, трябва да ми се доверите.
— Но за да се отиде в Лондон, трябват пари — добави Портос. — А аз нямам.
— И аз — каза Арамис.
— И аз — каза Атос.
— Аз пък имам — обади се д’Артанян, като извади парите си и ги постави на масата. — В тая кесия има триста пистола, всеки от нас ще вземе по седемдесет и пет; толкова ни трябват, за да отидем до Лондон и да се върнем. Впрочем бъдете спокойни, всички няма да стигнем до Лондон.
— Защо?
— Защото по всяка вероятност някои от нас ще останат по пътя.
— Та ние поход ли предприемаме?
— Да, и то от най-опасните, предупреждавам ви.
— Ха! Но щом рискуваме да бъдем избити — забеляза Портос, — бих искал поне да зная защо ще стане това?
— Няма да ти е по-леко! — обади се Атос.
— Все пак — добави Арамис. — И аз мисля като Портос.
— Кралят има ли навик да ви дава обяснения? Не, той просто ви казва: „Господа, бият се в Гаскония или във Фландрия; вървете да се биете“ — и вие отивате. Защо? Дори не се замисляте върху това.
— Д’Артанян има право — съгласи се Атос. — Ето ни трите разрешения за отпуск, изпратени от господин дьо Тревил, а ето и триста пистола, изпратени не зная от кого. Да вървим да умрем там, където ни изпращат. Животът струва ли си труда толкова много да се разпитва? Д’Артанян, готов съм да те последвам.
— Аз също — заяви Портос.
— И аз — добави Арамис. — Още повече, че ще ми бъде приятно да напусна Париж. Имам нужда от развлечения.
— Ще имате развлечения, господа, бъдете спокойни! — каза д’Артанян.