Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Сторихте глупост — каза Атос, — но няма какво да се прави, сега не можете да отстъпите, убийте този човек и ни настигнете колкото може по-бързо.
Тримата се качиха на конете си и препуснаха с всичка сила, а Портос уверяваше противника си, че ще го надупчи по всички правила на фехтовалното изкуство.
— Ето първия! — забеляза Атос, като изминаха петстотин крачки.
— Но защо тоя човек се заяде с Портос, а не с някой от нас? — запита Арамис.
— Защото Портос говореше най-високо от всички ни и го е взел за началник — обясни д’Артанян.
— Винаги съм казвал, че този млад гасконец е извор на мъдрост — заяви Атос.
И пътниците продължиха пътя си.
В Бове престояха два часа не само за да си починат конете, но и за да почакат Портос. След два часа, като видяха, че Портос не иде и няма никакво известие от него, продължиха пътя си.
На четири километра от Бове, в една местност, където пътят лъкатушеше между два склона, срещнаха десетина души, които използуваха случая, че пътят там беше развален, и се преструваха, че го поправят, като копаеха дупки и правеха коловози.
Арамис, който се боеше да не изцапа ботушите си в тази изкуствена кал, им подвикна грубо. Атос поиска да го спре, но беше вече късно. Работниците почнаха да се подсмиват на пътниците и с дързостта си ядосаха дори и хладнокръвния Атос, който се спусна с коня си срещу един от тях.
Тогава хората отстъпиха към рова и всеки от тях взе по една скрита пушка, така че нашите седем пътници бяха буквално принудени да минат сред град от куршуми. Арамис бе ранен в рамото, а един куршум улучи Мускетон и заседна в месестите части, които се намират под кръста. Само че Мускетон падна от коня не защото беше тежко ранен, а защото не можеше да види раната си и навярно мислеше, че е по-опасна, отколкото беше в действителност.
— Това е засада — рече д’Артанян, — да не стреляме. Напред.
Арамис, макар и ранен, се хвана за гривата на коня си, който го понесе заедно с другите. Конят на Мускетом ги беше настигнал и препускаше наред с тях.
— Имаме един кон за смяна — обяви Атос.
— Бих предпочел шапка — обади се д’Артанян. — Моята я отнесе един куршум — какво щастие е, дявол да го вземе, че писмото, което нося, не беше вътре.
— Ах, проклетниците, те ще убият бедния Портос, когато мине — каза Арамис.
— Ако Портос беше на крака, досега щеше да ни настигне — възрази Атос. — Аз мисля, че при дуела пияният е изтрезнял.
Те препускаха така още два часа, макар че конете бяха много уморени и имаше опасност скоро да спрат и да не могат да продължат пътя.
Пътниците свърнаха по един напречен път, като се надяваха, че така ще бъдат по-малко обезпокоявани. Но в Кревкьор Арамис заяви, че не може да върви повече. И наистина, за да стигне дотам, беше му необходимо цялото мъжество, което се криеше под неговата изискана външност и вежливи обноски. Всеки миг той бледнееше и бяха принудени да го придържат на седлото му; свалиха го пред вратата на една кръчма, оставиха при него Базен, който всъщност при една схватка щеше по-скоро да пречи, отколкото да бъде полезен, и продължиха пътя си с надежда да преспят в Амиен.
— Дявол да го вземе! — извика Атос, когато тръгнаха пак на път — останали само двама господари — и Гримо и Планше. — Дявол да го вземе! Вече не ще се уловя на въдицата им и уверявам ви, че оттук до Кале не могат ме накара да отворя уста или да извадя шпага. Заклевам се…
— Да не се кълнем — прекъсна го д’Артанян. — Да вървим, стига само да издържат конете.
И пътниците забиха шпори в коремите на конете си, които, здраво подканени, намериха още сили. Стигнаха в Амиен в полунощ и слязоха в странноприемницата „Златна лилия“.
Съдържателят изглеждаше най-почтеният човек на света. Той посрещна пътниците със свещник в едната ръка и с памучна шапчица в другата; поиска да настани двамата пътници в отделни прекрасни стаи, за нещастие и двете стаи се намираха в двата противоположни края на странноприемницата. Д’Артанян и Атос отказаха, съдържателят обаче отговори, че няма други стаи, достойни за тяхна милост, но пътниците заявиха, че ще пренощуват в общата стая, на сламеници, които ще им постелят на пода. Съдържателят настояваше, пътниците не отстъпваха и той трябваше да изпълни желанието им.
Тъкмо бяха легнали, след като залостиха вратата отвътре, и на прозореца откъм двора се почука; запитаха кой е и като познаха гласовете на слугите си, отвориха.