Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Тихо! — каза д’Артанян, като й стисна по-силно ръката.
— Как, има още време? — запита мъжът с мантията.
— Ще се върна в Лувър, ще повикам госпожа Бонасийо, ще й кажа, че съм размислил и ще изпълня поръчката, ще взема писмото и ще изтичам при кардинала.
— Добре! Побързайте. Ще се върна след малко, за да разбера какво сте направили.
Непознатият излезе.
— Подлец! — възкликна госпожа Бонасийо, като удостои по този начин с още една любезност мъжа си.
— Тихо! — повтори д’Артанян, като й стисна още по-силно ръката.
В този миг страшен рев прекъсна мислите на д’Артанян и на госпожа Бонасийо. Мъжът й беше открил, че кесията му е изчезнала и викаше за помощ.
— Боже мой! — уплаши се госпожа Бонасийо. — Ще събере целия квартал.
Бонасийо вика дълго, но такива викове се чуваха често, те не привлякоха никого от улица Гробарска, още повече че от известно време къщата на търговеца се ползуваше с доста лошо име и когато видя, че никой не иде, той излезе, като продължаваше да вика. След малко гласът му заглъхна по посока на улица Бак.
— Той си отиде, сега е ваш ред да вървите — каза госпожа Бонасийо. — Смелост, но най-вече предпазливост и не забравяйте, че принадлежите на кралицата.
— На нея и на вас! — заяви д’Артанян. — Бъдете спокойна, хубава Констанс, ще се върна достоен за нейната признателност, но дали ще бъда достоен за вашата любов?
Младата жена не отговори, само силна руменина обагри страните й. След малко д’Артанян излезе, загърнат и той с голяма мантия, войнствено повдигната от ножницата на дългата му шпага.
Госпожа Бонасийо го проследи с очи, с оня продължителен любовен поглед, с който жената изпраща мъжа, когото чувствува, че обича. Но когато той изчезна зад ъгъла на улицата, тя падна на колене, сплете ръце и извика: — Боже! Пази кралицата! Пази и мене!
(обратно)Д’Артанян отиде право у господин дьо Тревил. Той беше размислил, че след малко кардиналът щеше да бъде предупреден от проклетия непознат, който изглеждаше негов агент, и с право мислеше, че няма нито миг за губене.
Сърцето на момъка преливаше от радост. Представяше му се случай да придобие едновременно слава и да спечели пари и който като първо насърчение го сближаваше с жената, която обожаваше. Тоя случай, с една дума, правеше за него изведнъж повече, отколкото би посмял да очаква от провидението.
Господин дьо Тревил беше в приемната, обкръжен, както винаги, с благородници. Д’Артанян, познат като постоянен посетител в тоя дом, отиде право в неговия кабинет и каза да му доложат, че го очаква по важна работа.
Д’Артанян не чака и пет минути и господин дьо Тревил влезе. От пръв поглед и по радостта, която бе изписана на лицето му, достойният капитан разбра, че наистина се е случило нещо ново.
През целия път д’Артанян се питаше дали да се довери на господин дьо Тревил, или само да му поиска неограничени права за една тайна работа. Но господин дьо Тревил беше винаги така внимателен към него, беше толкова предан на краля и кралицата и ненавиждаше така искрено кардинала, че момъкът реши да му разкаже всичко.
— Викали сте ме, млади приятелю — подзе господин дьо Тревил.
— Да, господине — каза д’Артанян, — и се надявам, че ще ми простите, задето ви обезпокоих, като узнаете за каква важна работа става въпрос.
— Говорете тогава. Аз ви слушам.
— Става дума — започна д’Артанян, като сниши глас — за честта, пък може би и за живота на кралицата.
— Какво говорите? — запита господин дьо Тревил, като се огледа дали наистина са сами, а после хвърли въпросителен поглед върху д’Артанян.
— Казвам, господине, че случаят ми разкри една тайна…
— Която се надявам, че ще запазите, млади момко, с цената на живота си.
— Но която трябва да поверя на вас, господине, защото само вие можете да ми помогнете в задачата, която ми възложи Нейно величество.
— Ваша ли е тайната?
— Не, господине, на кралицата.
— Нейно величество разреши ли ви да ми я поверите?
— Не, господине, напротив, поръчано ми е да я пазя строго.
— А защо искате да я издадете пред мене?
— Защото, нали ви казах, без вас не мога да направя нищо, а се боя, че вие ще ми откажете милостта, която съм дошъл да ви искам, ако не знаете за каква цел я искам.
— Пазете тайната си, млади момко, и ми кажете какво искате?
— Искам да ми издействувате от господин Де-з-Есар петнадесет дни отпуск.
— Кога?
— Още тази нощ.
— Напускате Париж?
— Заминавам със задача.