Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Е, кога заминаваме? — попита Атос.
— Веднага — отвърна д’Артанян. — Нямаме нито миг за губене.
— Хей, Гримо, Планше, Мускетон, Базен! — викнаха и четиримата младежи на слугите си. — Лъснете ботушите ни и поведете конете от конюшнята на господин дьо Тревил.
И наистина всеки мускетар оставяше там като в казарма своя кон и коня на слугата си.
Планше, Гримо, Мускетон и Базен тръгнаха веднага.
— А сега да направим план за похода — предложи Портос. — Къде ще отидем най-напред?
— В Кале — каза д’Артанян. — Това е най-прекият път за Лондон.
— Добре! — каза Портос. — Чуйте и моето мнение.
— Говори!
— Подозрително ще бъде, ако пътуваме четиримата заедно: нека д’Артанян даде на всеки от нас указания; аз ще тръгна напред по пътя за Булон, за да разузная пътя; Атос ще тръгне след два часа към Амиен; Арамис ще ни последва по пътя за Ноайон; д’Артанян пък може да тръгне по който си иска път, преоблечен в дрехите на Планше, а Планше ще ни последва в гвардейската униформа на д’Артанян.
— Господа — обади се Атос, — моето мнение е, че не бива да намесваме в такава работа слугите: една тайна може случайно да бъде издадена от един благородник, но слугите почти винаги я продават.
— Планът на Портос ми изглежда неизпълним — рече д’Артанян, — защото и аз самият не зная какви указания мога да ви дам. Аз нося едно писмо — това е всичко. Нямам и не мога да направя три преписа от писмото, защото то е запечатано, затова според мене трябва да пътуваме заедно. Писмото е тук, в тоя джоб, — и той показа джоба, където се намираше писмото. — Ако ме убият, един от вас ще го вземе и ще продължите пътя си. Ако убият и него, ще дойде ред на следващия и тъй нататък. Стига само един да стигне, това е необходимо.
— Отлично, д’Артанян! И аз съм на същото мнение — каза Атос. — Преди всичко трябва да бъдем последователни; аз отивам да правя бани, вие ме придружавате; вместо във Форж отивам на море; свободен съм да избирам. Ако поискат да ни арестуват, ще покажа писмото на господин дьо Тревил, а вие ще покажете разрешенията си за отпуск; ако ни нападнат, ще се браним; съдят ли ни, ще твърдим упорито, че сме имали намерение само да се потопим няколко пъти в морето; много лесно ще се справят с четирима души поотделно, а четиримата заедно ще бъдем цял отряд. Ще въоръжим слугите си с пистолети и пушки; ако изпратят армия срещу нас, ще се бием и който остане жив, както каза д’Артанян, ще занесе писмото.
— Добре казано — извика Арамис. — Ти, Атос, рядко говориш, но заговориш ли, ставаш същински свети Йоан Златоуст. Приемам плана на Атос. А ти, Портос?
— Аз също — отвърна Портос, — ако д’Артанян няма нищо против. Д’Артанян носи писмото и, естествено, той е началник на експедицията; нека той реши, ние ще му се подчиним.
— Добре — каза д’Артанян. — Решавам да приемем плана на Атос и да заминем след половин час.
— Прието! — извикаха в един глас тримата мускетари. И всеки посегна към кесията, взе седемдесет и пет пистола и почна да се готви да замине в уречения час.
(обратно)В два часа след полунощ нашите четирима любители на приключения излязоха от Париж през вратата Сен Дени; докато още беше тъмно, те яздеха мълчаливи, въпреки волята им тъмнината ги подтискаше и те виждаха навсякъде засади.
При първите слънчеви лъчи езиците им се развързаха; с изгрева на слънцето се върна и веселостта им. Също както преди сражение — сърцето бие, очите блестят и човек чувствува, че животът, който може би ще го напусне, е все пак хубав. Всъщност отрядът изглеждаше много внушителен: черните коне на мускетарите, войнственият им вид, строевата привичка, която караше тези благородни другари на войника да вървят с равномерни крачки, биха издали и най-строгото инкогнито.
След тях вървяха слугите, въоръжени до зъби.
Всичко беше благополучно до Шантии, където стигнаха към осем часа сутринта. Трябваше да закусят. Слязоха от конете пред една кръчма — на фирмата й бе изобразен свети Мартин как дава половината от своето наметало на един бедняк. Дадоха строга заповед на слугите да не разседлават конете и да бъдат готови за път.
Влязоха в общата зала и седнаха на една маса.
Някакъв благородник, който беше пристигнал по Дамартенския път, седеше на същата маса и закусваше. Той поведе разговор за дъжда и за хубавото време; пътниците отговориха; той пи за тяхно здраве; пътниците отвърнаха на любезността му.
Но тъкмо когато Мускетон съобщи, че конете са готови и приятелите ставаха от масата, непознатият предложи на Портос наздравица за кардинала. Портос отговори, че няма нищо против, ако и непознатият от своя страна вдигне наздравица за краля. Непознатият извика, че не признава друг крал освен Негово високопреосвещенство. Портос го нарече пияница; непознатият извади шпагата си.